Защо е нужна организация?

печат
Анархизмът след дълга, многовековна инкубация добива своята научна обосновка. Под перото на талантливи мислители, които не изхвърлиха нищо от оригинала, а го комплектуваха, създадоха социална идеология, която чрез чиста критика предостави отговор на много въпроси.

Организационният проблем такъв, какъвто стои в нашите среди

Измина повече от едно столетие, откакто Прудон хвърли в отвратителното лице на буржоазията известното свое обвинение: собствеността е кражба. С това той постави рождената дата на социалния анархизъм.

Да уточним:

Какво представлява социалният анархизъм и необходимо ли е да направим разграничение, с което ясно да обозначим дадения проблем?

Анархизмът като отрицание на авторитета, потисничеството и заробването на човека е естествено противодействие – така старо, както и самото човечество. Във всички времена това противодействие е вдигало хората, индивидуално и колективно, против всякакво потисничество, било то фамилно, обществено, политическо или религиозно. Този анархизъм винаги се е проявявал с борба, чисто и диво въстание, чиито корени са дълбоко внедрени по-скоро в инстинкта, отколкото в разума.

Анархизмът обаче като учение за нов ред, изразено и определено желание за трансформиране на социалните структури, промяна на отношенията между членовете на човешката общност – този вид анархизъм датира от последното столетие.

Анархизмът след дълга, многовековна инкубация добива своята научна обосновка. Под перото на талантливи мислители, които не изхвърлиха нищо от оригинала, а го комплектуваха, създадоха социална идеология, която чрез чиста критика предостави отговор на много въпроси.

Сега, след повече от едно столетие съществуване, анархизмът има минало – минало едновременно славно и мечтано. Славно, защото с голямото си идейно богатство той формулира и пусна в ход сред мислещите и прогресивни учени и работници маса идеи, много от които станаха реалност. Славно и защото много хора с пламенна убеденост се хвърлиха на борба с перо, реч или действие върху обществените бастиони и въпреки изпитанията на всички несгоди, често с цената на живота си, успяваха да им се противопоставят. От Токио до Барселона, от Чикаго до Москва, от Лондон до Рим анархистите със своята смела борба допринесоха за равноправието на хората по света.

Но също и мечтано, защото въпреки простата идеология – ясна, логична и разумна, – въпреки вярата – почти религиозна, която тласна своите герои върху всички ешафоди на света, където те показаха с кураж как тези, които знаят да умират за благородна кауза, са убедени да ѝ служат със своята саможертва – въпреки това анархизмът така и не успя да се реализира в нито една страна. Обясненията са колкото многобройни, толкова и недостатъчни. И днес има хора, които са склонни да виждат в анархизма само отрицание. Отрицанието е оправдано само в тая мярка, че то е прелюдия към творението. Заслугата за това е на мислителите и пропагандистите, които в последното столетие направиха анархизма социален, извадиха го от голото отрицание и го надариха с градивното лице на революцията. Този урок за съжаление много анархисти не можеха или не искаха да разберат.

Аз оставам убеден, че само когато анархистите се организират по начин последователен, сериозен и задружен, те в края на краищата ще проникнат на световната сцена и ще престанат да се задоволяват с ролята на свидетели, ще станат съратници на човешкото предназначение – всекидневно да се строи.

Преди малко споменах, че анархизмът никъде не успя да се реализира. Испания показа едно изключение – Испанската революция остава голям исторически опит, към който ние непрекъснато сме длъжни да се обръщаме и върху който трябва да размишляваме.

За организацията

В нашите среди е необходимо честно да се съгласим с това, че организационните проблеми винаги са събуждали най-оживени спорове. Според мен причина за това е фактът, че съществуват два напълно различни маниера за схващане на анархизма и трябва да ги уточним, ако искаме да осветлим проблема. Защото ясно е, че анархист, причисляващ се към философската школа, не се нуждае непременно от организация. Или по-точно – той е индивидуалист. Обратно – революционният анархист, тъй като има за цел трансформирането на обществото тук и сега, счита непременно за необходимо създаването на стабилна организационна структура, която да осигурява на всички свои членове тесни връзки и постоянна взаимопомощ. За да достигне този резултат, той доброволно отдава част от своята свобода и се подчинява на известна дисциплина – свободно възприета, непременно необходима, за да осигури сцепление на цялото и ефикасност на общото предприятие.

Накратко, две възможности за избор стоят пред тези, които претендират, че принадлежат към анархизма. Единият избор е анархизмът да се счита за съдържание пред социалния фактор, съдържание, което носи в себе си собствено свидетелство, което не се забърква в никаква необходимост от организиране. Този избор се простира в рамката на дейност чисто индивидуална. Другият избор е анархизмът да се възприеме като социална доктрина – незабавно осъществима, което изисква колективно действие и воля за реализация, от което на свой ред изниква нуждата от стабилна организация. Изборът е необходим, понеже групирането на хората има ценно право на съществуване само ако хората се нагаждат към основанията и целите на това групиране. Ако ли не  – създава се царството на конфузията и безволието.

При тази перспектива можем да твърдим: организация могат да образуват само тези, които приемат нейните принципи и необходимата дисциплина, изисквана от нея; само те могат да се групират в организация, анархистическа, революционна, които смятат за възможна такава трансформация във времената, в които живеем.

Всичко се съдържа в това: организиране, понеже трябва да се действа още сега, понеже се дава на тази организираност цел на социално преустройство, защото се изискват средства за това преустройство (преобразуване). Организация, защото всяко движение изисква организирана структура – анархистическа, защото целта е построяването на свободно общество; революционна, защото така се нарича коренната промяна в установения ред.

Тези приказки, с които ви занимавам, целят да ограничат и ясно да определят

организационния проблем такъв, какъвто той стои в нашите среди

Целта, за която се борят анархистите – построяването на общество от свободни хора, – не може да бъде постигната със средствата, които са отрицание на тази цел.

А. Наков

Остави коментар

  • Въпросътза организацията е много важен ,защото е проблем!Бъдещето на анархизма е в организирането,защото днес анархизмът е разпокъсан.Хората трябва да се обединят около общи цели.Напърво време краткосрочни,после средносрочни и дане забравят за какво се борят -свободно безвластническо общество.Както се споменава това се случи в Испания през миналия век.Това беше и ще си остане- Събитието на века-Анархистическа Испания.За съжаление само 3 години,но достатъчни за,за да опишат борбата за свобода, справедливост и равенство между хората.
    Анархизмът трябва да излезе от сянката на музикалната субкултура и голото противопоставяне.Иначе,за съжаление анархистите ще останат в страни от събитията.
    На хората трябва да се обясни точното значение на думата анархизъм,защото много от тях незнаят какво точно е това и го свързват единствено със асоциални прояви и прояви на жестокост и насилие,както и на неконтроируем хаос.За непросветеността си не са виновни,защотоо медии ,държава,образователни институции манипулират хората ,изкривявайки представите им за това кое какво е.Нали им трябват хора предмети,кукли на конци -да бъдат експлоатирани или да експлоатират.
    Значението на анархизмът е в отхвърлянето на властта(не само политическа ),а и на отделен човек ,или група от хора ,закона,авторитета…Но това трябва да стане с мисъл.което не е просто.Пречките са много-липсата на солидарност,социално неравенство,страх от наказание ,липса на иинциативност,обезвереност за справяне със ситуацията,враждебност дори и към хората в твоето положение.
    Затова главната цел на анархистите в момента е обединението им в организация ,приемане на принципи и общи правила,по тяхна воля и да не се борят помежду си!Да да избягат от индивидуализма и да се обърнат към проблемите на хората.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *