Роботронната революция и ценностите

Роботронна революция (за по-кратко ще я означавам с РР) ще наричам радикалната промяна в начина на произвеждане на блага за задоволяване на нуждите на хората, дължаща се на масовото нахлуване на компютри, роботи и др. във всички сфери на човешката дейност и заместването на човешкия труд с операции на автомати.
От времето, когато Георги Константинов е пишел интензивно по този въпрос, РР е напреднала значително. Дотолкоз, че според мен можем да наблюдаваме ефекта, упражняван от нея върху ценностната система на големи групи от обществото и по-специално на доминиращата група от хора – тези, които не разчитат на капитала (икономически или политически), за да оцелеят.
Днес ролята на наемния труд в производството намалява, вследствие автоматизирането на все по-значителна част от процесите в сферата на услугите, индустрията, земеделието, науката и дори изкуствата, включително в „изкуството да се властва над хората“ и в останалите държавни „дела“. Заедно с наемния труд си отива и класата1, която разчита на него, за да преживее. Формално тя все още е тук – огромната част от хората все още „се трудят“ срещу „заплащане“. Но за да постигнат тези хора подобрение на живота си, за да осъществят революция, те трябва да възприемат себе си като общност с обща цел или поне с общи интереси. Икономическата характеристика на класата е налице – сравнително близко имуществено състояние и ниска социална мобилност. Тя води със себе си обща ценностна система. Тази ценностна система обаче не е „пролетарската“, която познаваме от края на XIX и началото на XX век. В края на XX и началото на XXI век е по-точно да говорим за „консуматорска“ ценностна система. Тази промяна е пряко следствие от промяната на производствените отношения вследствие на РР. Новата ценностна система сама по себе си поставя прегради пред формирането на революционни общности.
Без да претендирам за научност, точност или изчерпателност на изложението, по-долу ще се опитам да убедя читателите, че тези прегради съществуват и че тяхното преодоляване е необходимо условие за създаването на революционна организация, която да предложи безвластническа алтернатива на хората.
Класическото разбиране за ценностите е „комплекси от възприемаеми качества“, които „сформират общност и противопоставят хора“. В случая ни интересуват онези комплекси от качества, чието споделяне като ценност от страна на определени хора, би спомогнало за формирането на революционна общност от тези хора.
По отношение на революционната организация изповядването на някакви ценности е ключово за влизането в нея, но практическото им реализиране е ключово за съществуването и функционирането ѝ. Колкото по-голямо разминаване има между изповядването и практикуването на обединителните ценности, толкова по-фиктивна би била организацията.
Най-очебийният комплекс от качества, който търпи промяна, е свързан с умението и желанието за труд. Докато доскоро2 трудът (в огромната си част чисто физически) е бил основно средство за оцеляване на по-голямата част от хората и основно средство за създаване на добавена стойност, в наши дни той се превръща досадно задължение или дори белег за неспособност за реализиране на „трудовия“ пазар. Не само че не е достатъчно да умееш и да желаеш да се трудиш, за да живееш добре – нещо повече, самото желание за труд и ефективност все по-често се превръща в проблем на работното място3. Доскоро родителите търсеха за децата си „работна“ или „къщовна“ мома. Имаше приказка за един принц, от когото искали да има занаят, за да го оженят. Умението и дори желанието за труд беше необходимо условие за оправдаването на съществуването на някого.
Но вече умението да се трудиш не е необходимо (не е дори достатъчно), за да потребяваш. Все по-необходимо е умението да се „правят пари“ или казано по-иначе – да се вземе повече при преразпределянето на създаденото. С растежа на дела на администрацията и услугите в БВП, расте и ролята на умението „да работиш с хората“ – т. е. да обслужваш платците или началниците и да бъдеш безкомпромисен с подчинените или със слугите. Ако се върнем на примера с „брачния партньор“, критерият е той да е „успял“ и „представителен“, но не и да бъде „трудолюбив“ или „работен“. „Ходенето на работа“ разглеждано само по себе си е досадна и мръсна работа, нещо като „ходене до тоалетната“. Съответно и качествата, които способстват тази дейност, са определяни като излишни и дори вредни.
Може би по-любопитно е, че качествата, които улесняват кооперирането и сътрудничеството между хората, също са мишена на подобно отношение. Организирането на производствените процеси и разпределителните функции на произведеното са поети от Пазара. Координирането и регулациите в обществото са приоритет на Държавата. И в двете сфери все повече навлиза автоматизацията и резултатите са все по-добри4. Доскорошните пролетарии остават извън основните механизми на обществена организация. Всеки опит за намеса в тях среща все по-машинното отношение на ограничената компютърна програма или на бюрократа, служещ за контактен интерфейс между хората и машините.
Колкото по-развито е едно общество в роботронно отношение, толкова по-лесен е животът на бившите пролетарии. Произвежда се достатъчно, за да се задоволят основните им функции по хранене и отделяне. Лоното на корпоративната или държавната бюрокрация, в която се включва все по-голяма част от тях, упражнява удобен контрол над отделните индивиди и насочва живота им, а заедно с него и цялата система, в едно устойчиво русло. Работата на все по-малкото ангажирани в производството е все по-лесна и по-рутинна. Оттам нататък от тях не се очаква нищо повече от функциониране в името на основните жизнени функции и в рамките на държавно-корпоративната система. Отклоненията от тази рамка се санкционират чрез „пазарните механизми“ или (ако се наложи) чрез „полицейските механизми“.
Нищо чудно, че при това положение пред повечето хора въпросът за организацията на личности в името на общ живот не стои на дневен ред. Обикновено подобни опити, когато не са впрегнати в рамките на държавно-корпоративната система, завършват с пълен неуспех5. Опитите сами по себе си обикновено са все по-жалки, защото по правило те се правят от аутсайдери – държавата (без да изключваме корпоративните структури от нея) е единствената разпространена организация и всичко извън нея към днешна дата практически е унищожено или доведено до вегетативно състояние. Организираността като ценност не се изповядва от „работническата“ класа – за нейните членове е излишно напрягане на сили да решават общите си проблеми заедно, след като Държавата и Пазара все пак ще се погрижат за тях. Самото разбиране за организацията като форма на заедност извън държавата е в криза. Хората възприемат опитите за извъндържавни организации като антитеза на държавата. И понеже държавата е единствената позната организация – въпросните организации сами по себе си се превръщат в антитези на организираността във всички нейни измерения.
Друго забележително качество, което постепенно губи ролята си, е образованието. Спорно е доколко образованието само за себе си някога е било широко споделяна ценност, поне у нас. Но образованието, като средство за по-добро позициониране в производствените отношения, винаги е играло съществена роля. Може би звучи куриозно, но и двете поговорки „Книгата хляб не дава.“ и „Учи, мама, за да не работиш!“ разглеждат образованието от този ъгъл. Тези поговорки обаче са с 50- или 100-годишна давност – днес у нас образованието все-повече се отдалечава от производството. РР от една страна увеличава ролята на висококвалифицираните специалисти в производството, а от друга страна улеснява нискоквалифицирания труд. Високотехнологичните отрасли обаче (с малки изключения) не са представени у нас (и няма да бъдат представени скоро). Затова и хората не приемат специализираното образование като необходимо условие за добро позициониране. Въпреки че студентите у нас са сравнително малко6, огромната част от тях „учат“ заради дипломата, а не с надеждата да употребят самите знания. •

БЕЛЕЖКИ

1 Като казвам класа имам предвид относително статична група хора, чиято най-значима обща характеристика е имущественото състояние. Според принципа „битието определя съзнанието“, то води след себе си други общи характеристики като ценностна система, социално поведение и др.
2 Доскоро значи допреди няколко десетилетия… плюс-минус още няколко десетилетия в зависимост от конкретния случай
3 Това има нужда от доказване… за тези читатели, които не го знаят от личен опит.
4 Ако ги мерим с мерките на онези, които „работят“ като мениджъри или политици.
5 Тук можем да включим както стотиците непарламентарни и немутренски партии, създадени в България, така и всички кръжоци, клубове и др., които умират в зародиш, ако не са подкрепени от държавата.
6 По дял ученици и студенти в общото население, България заема последно място в Европа с 15.4% при 19% средно за ЕС. Средната продължителност на образованието в България е 15.6 години, също сред най-ниските в Европа.
Златко
(Следва)