Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

» » » продължава от миналия брой

Против йерархията

Създаването на новото общество се основава на анархистическия принцип на неговата организация, на правото на милиони хора да преобразуват обществото по приемливи за тях начини. Мнозина обаче намират тази форма на организация за непрактична и обречена на провал. За разлика от тези, които мислят, че подобна конфедерация на неавторитарни организации би създала безредие и липса на единство, анархистите считат, че държавата като централизирана и йерархична форма на организация култивира безразличие вместо съпричастност, безсърдечие вместо солидарност, класова борба вместо единство и привилегия на елитите вместо социално равенство и – още по-вредно – йерархичните организации унищожават индивидуалната инициатива, самостоятелността на човека и критичния подход към решаването на проблемите.
Това, че анархистическата организация е работоспособна, е доказано от испанското анархистическо движение. Фенър Брокуей, секретар на Британската независима лейбъристка партия, при посещението си в Барселона по време на революцията от 1936–1939 г. отбелязва, че голямата солидарност между анархистите се дължи на това, че хората разчитат на собствените си сили, а не са зависими от лидерите. Организациите, за да успеят, трябва да обединяват не „масите“, а хората, които мислят свободно и самостоятелно (цитат от Анархосиндикализмът на Р. Рокер).
Както вече беше казано, йерархичните централизирани структури ограничават свободата. Прудон отбелязва: централизираната система може да е добра за управление, но в нея личността вече не принадлежи на себе си, тя не може да почувства своята стойност, животът ѝ изобщо не се взема под внимание (цитат от Пътят към Утопията на Мартин Бубер). Признаци на йерархия могат да се видят навсякъде. Йерархията и властта съществуват повсеместно, на работа, у дома, на улицата. Както казва Боб Блек, ако прекарвате по-голямата част от живота си в изпълнение на заповеди или целуване на началническия задник, ако сте свикнали с йерархията, ще се превърнете в пасивно-агресивни садомазохисти, в роби, които цял живот ще се превиват под този товар.
Това означава, че краят на йерархията коренно ще промени ежедневието. Ще се създадат организации, в които всеки човек ще може най-пълноценно да развива своите способности. Чрез включване на хората в процеса на вземане на решения, които засягат техния живот, работа и общество, може да се гарантира пълното развитие на индивидуалните им способности.
Само самоопределянето и свободното съгласие на всяко ниво на обществото могат да развият напълно отговорността, инициативността, интелигентността и солидарността на хората и обществото. Само анархистическата организация позволява на хората да развият своите дарби и да ги използват в полза на всички, а обществото се обогатява от самия процес на развитие на отделната личност. Само чрез включването на всички в процеса на планиране, вземане, координиране и изпълнение на решения, които ги засягат, може да има разцвет на свободата и индивидуалността. Анархията освобождава творческия потенциал и талант на масата поробени от йерархията хора.
Анархията може да бъде полезна дори за онези, които сега се възползват от капитализма и неговата властова структура. Анархистите твърдят, че и двамата – властникът и подчиненият – са покварени от властта; както експлоататорът, така и експлоатираният се развращават от експлоатацията, макар и по различен начин (Пьотър Кропоткин, Действайте самостоятелно!). Това е така, защото във всяка йерархична структура шефът и подчинените плащат твърде висока цена, докато изпълняват своите задължения. Тиранинът негодува срещу задълженията си: през цялото време той е принуден да влачи мъртвешката тежест на бездействащия творчески потенциал на своите подчинени.

Пряка демокрация

За повечето анархисти демократичният вот по политическите решения в рамките на свободните сдружения е политическо копие на свободното споразумение. Причината за многото форми на господство може да се крие в „свободната“, „непринудителна“, договорна форма… и би било наивно… да се мисли, че обикновеното противопоставяне на политическия контрол само по себе си ще доведе до края на потисничеството. (Джон П. Кларк, Егоизмът на Макс Щирнер).
Очевидно е, че хората трябва да работят заедно, за да водят достоен човешки живот. Има три варианта на взаимодействие между хората – да се подчинят на желанието на другите (да бъдат поробени), да подчиняват другите на своята власт или –най-добре – да живеят с другите хора в братско съгласие, в интерес на мнозинството (да им бъдат партньори). Никой не може да оспори това. (Ерико Малатеста, Анархистическата революция).
Анархистите избират последния вариант – сдружаването – като единствено средство за организиране на отношенията между хората, без да се ограничават свободата, правата и индивидуалността на отделната личност. Само при пряката демокрация индивидуалното самоуправление става възможно – личността може да се изразява и развива своята способност за критично мислене, интелект и етика. Затова си струва понякога човек да бъде в малцинство, отколкото да се подчинява през цялото време.

Анархистическата теория за пряката демокрация

Веднага след като човек се включи в обществото или постъпи на работа, тя или той става „гражданин“ (поради липсата на по-подходящ термин) на това сдружение. Сдружението се организира на събрание на всички негови членове (при големи отрасли и градове това може да бъде функционална подгрупа на определено предприятие или квартал). На това събрание, наред с останалото, се определя съставът на групата и гражданските ѝ задължения. В рамките на сдружението хората съвместно правят критични преценки и вземат решения, тоест управляват собствената си дейност. Това означава, че гражданските задължения на отделния човек не са към отделен юридически субект, стоящ над групата или обществото, държавата или фирмата, а към другарите „съграждани“.
Хората заедно приемат правилата, управляващи обществото, и трябва да се съобразяват само с това, което сами са приели. Освен това те знаят много добре, че тези правила винаги могат да бъдат променени или отменени от тях. Сдружените „граждани“ осъществяват управление, но тъй като то се основава на хоризонтални отношения помежду им, а не на вертикални между тях и елита, управлението е не­йерархично, „рационално“ или „естествено“ (вижте също раздела „Защо анархистите са срещу властта и йерархията?“)
Прудон пише: Вместо да пишем закони, ще сключваме договори (свободни споразумения). Няма да има повече закони, приети от мнозинството или дори единодушно; всеки гражданин, всеки град, всеки индустриален съюз ще определя своите собствени закони. (Общата идея на революцията).
Обществото ще се основава на постиндустриалната демокрация, където всички решения ще се вземат и одобряват от членовете на сдружението на работниците. Вместо капиталистическа или държавна йерархия, самоуправлението (тоест пряката демокрация) ще бъде водещият принцип на сдруженията, към които хората се присъединяват свободно и с които образуват свободното общество.
Разбира се, може да се твърди, че ако сте в малцинство, тогава мнозинството ви контролира. (Демократичното управление е все пак управление в Сюзън Браун, Политиката на индивидуализма). Концепцията за пряка демокрация не е задължително обвързана с правилото на управление от мнозинството. Ако някой е в малцинство, когато гласува по конкретен въпрос, той има възможност да се съгласи или да откаже да приеме решението на мнозинството. Отричането на правото на едно малцинство да се ръководи от собственото си мнение ще наруши автономията му и ще му наложи задължения, които то не е приемало. Принудителното спазване на решенията на мнозинството противоречи на идеала за „самостоятелно прието“ задължение и на принципите на пряката демокрация и свободното сдружаване. Пряката демокрация в едно свободно общество е единственото средство, чрез което свободата може да се поддържа. Разбира се, малцинството, ако остане в сдружението, може да защити своето мнение и да се опита да убеди по-голямата част, че взетите от нея решения не са правилни.

Трябва да се подчертае, че анархистическото разбиране за пряката демокрация предполага, че мнозинството не винаги е право. Напротив! Обикновено при демокрацията се смята, че мнозинството винаги е право, а малцинството не е меродавно и може да се пренебрегне, за да не се предпочетат интересите на малцинството пред тези на мнозинството. Историята доказва, че всеки човек с диктаторски правомощия (независимо дали е държавен глава, директор, съпруг) използва властта, за да се обогати за сметка на своите подчинени. Анархистите смятат, че мнозинството също може да сгреши и затова нашите теории за обществото обръщат толкова голямо внимание на правата на малцинствата. Това може да се види от нашата теория за поетия ангажимент, която се основава на правото на малцинството да възразява срещу решения на мнозинството и да прави от инакомислието ключов фактор при вземането на решения. Карол Патман казва: Ако мнозинството греши, … малцинството има право да предприеме политически действия, включително неподчинение, за да защити своята независимост… Политическото неподчинение е начин за изразяване на активната гражданска позиция, на което се основава пряката демокрация … Практиката на пряката демокрация включва правото да се отказват или да се променят задължения – затова тя е безсмислена без практическото признаване на правото на малцинство да отказва, да оттегля съгласието си или, ако е необходимо, да не се подчинява на мнозинството. (Проблемът за политическата ангажираност)
Отношенията между сдруженията почиват на същите принципи като отношенията вътре в тях. Както хората се сдружават, конфедерациите са обединения на сдружения. Отношенията между сдруженията в конфедерацията имат същия хоризонтален и доброволен характер, както и в рамките на сдруженията, със същите права за гласуване и напускане за членовете или малцинствата. По този начин обществото се превръща в сдружение от сдружения, общност от общности, община от общини, основани на максималната индивидуална свобода. Тези организации и отношенията вътре в тях и между тях ще бъдат разгледани в подробности.
Системата на пряката демокрация в анархистическата теория заема важно място. Малатеста говори от името на всички анархисти, когато твърди, че анархистите отричат ​​правото на мнозинството да управлява човешкото общество. Мнозинството няма право да диктува своите условия на малцинството – малцинството има право да напусне обединението по всяко време и не е длъжно да се подчинява на решенията на мнозинството, преди да се е запознало с тях. Следователно пряката демокрация в рамките на доброволното сдружение не създава „управление на мнозинството“ и не означава, че малцинството трябва да се подчинява на мнозинството, независимо дали иска, или не. Според привържениците на пряката демокрация анархистите признават, че за малцинството често е необходимо да приеме мнението на мнозинството. Когато нещо очевидно може да се постигне само със съгласието и участието на всички, малцинството следва да осъзнае необходимостта да се присъедини към желанията на мнозинството… Всяко подобно съгласие между страните обаче трябва да бъде взаимно, доброволно и да идва от разбиране на нуждите на другата страна и приятелско отношение към нея, за да не се парализира решаването на социалните проблеми поради упорство. Макар това да не може да се установи със закон, то следва да бъде принцип и норма…
Малцинството има право както да се оттегли от сдружението, така и да се противопоставя на правилата на мнозинството, които по принцип не са задължителни. По-скоро това е начин за вземане на решения, който позволява да съществува несъгласие на малцинството и да се гарантира, че неговите мнения ще бъдат чути. С други думи решенията на мнозинството не са обвързващи за малцинството. В крайна сметка не може да се очаква или дори да се желае човек, който е твърдо убеден, че курсът, поет от мнозинството, води до катастрофа, да жертва собственото си мнение и пасивно да наблюдава или – още по-лошо – да бъде задължен да подкрепи решението, което тя или той смята за грешно. (Малатеста, Живот и идеи)
Дори анархистът-индивидуалист Лисандър Споунър признава, че методът на пряката демокрация може да бъде използван, като отбелязва, че всички или почти всички доброволни сдружения дават на мнозинството или малцинството правото на ограничена независимост при избора на средствата за постигане на обозрими бъдещи цели. Само единодушното решение на публичния съд обаче може да определи индивидуалните права на човека, доколкото този трибунал представлява справедливо всички хора и никакви закони или действия не могат да се предписват от сдружението на човек против волята му, дори ако всички членове на сдружението са съгласни, че те трябва да бъдат предписани. (Този извод следва от аргументите на Споунър, че би било практически невъзможно да се постигне съгласие между всички членове на сдружението.) (Отсъждането на съдебните заседатели)
Така пряката демокрация и правата на личността/малцинствата не си противоречат. На практика можем да си представим, че пряката демокрация може да се използва за вземане на решения с мнозинство в повечето сдружения (вероятно с „квалифицирано мнозинство“, необходимо за фундаментални решения) плюс някаква комбинация от системи за арбитриране, към които малцинството може да се обърне с възражения и да поиска защита на правата си в анархистическото общество. В действителност формите на осъществяване на свободата могат да бъдат създадени само в процеса на практическото прилагане на пряката демокрация.
И накрая трябва да подчертаем, че анархистическата подкрепа за пряката демокрация не означава, че това е единственото решение, което трябва да бъде одобрено от всички и при всякакви обстоятелства. Например някои много малки сдружения могат да подкрепят принципа за вземане на решения с просто съгласие (в следващия раздел е разгледано съгласието и защо повечето анархисти смятат, че това е нежизнеспособна стратегия за прилагане на демокрацията). Въпреки това повечето анархисти считат, че пряката демокрация в свободните сдружения е най-добрата (и най-реалистичната) форма на организация, която е напълно съвместима с анархистическите принципи на индивидуална свобода, достойнство и равенство. •

(следва)