Технически прогрес и индивидуална свобода
Какво е съотношението между техническия прогрес и индивидуалната свобода? Възможно ли е да се говори за индивидуалната свобода само като за икономически, а не социален и идеен фактор?
Маркс-ленинците обикновено измерват прогреса в „тонове желязо на глава от населението“, работни места и пр. В същото време, защото се пишат леви, не признават ефикасността на режима на Хитлер, който създава 5 или 6 милиона нови работни места, изважда Германия от Голямата депресия, развива някои модерни технологии (като ракетната наука, производството на синтетични горива и др.) и изгражда силна „социална държава“. Милионите загинали от „гладомора“ или по „великите строежи на комунизма“ изобщо не притесняват болшевиките, разсъждаващи за прогресивността на сталинистката индустриализация. Те ще отговорят, че „това е било необходимо за развитието на индустрията“ или ще кажат, че е „нямало никакъв гладомор!“ При всички случаи ще кажат, че „СССР е прогресивен, а Райхът не е“.
Те, разбира се, са лицемери. Добре тогава, Райхът ли е прогресивен, или СССР? За привържениците на анархокомунизма, на самоуправлението на работниците и на свободата на словото няма забранени зони за критика.
Напредъкът и развитието на технологиите
Да, производството на желязо, стомана и бетон, строителството на шосета и ракетното производство са важни и необходими преди век и остават такива и до днес. В този смисъл Третият райх и сталинският СССР допринасят за прогреса, за развитието на индустрията. Тези системи обаче са победени в сблъсъка с технически и научно по-развитите общества на Запада.
Първоначално, империите на Запада – САЩ и Великобритания – обединяват сили със Съветския съюз и побеждават Германия и нейните поддръжници. Научното и техническото превъзходство на Запада е един от факторите. Атомните бомби, които американците хвърлят върху Япония, са само върхът на айсберга, малка част от постиженията на американския военно-промишлен комплекс, който изпреварва все повече и повече Третия райх и Япония, особено в края на войната. След това страните от НАТО разгромяват СССР по време на Студената война (този път не за 6, а за повече от 40 години). Те печелят Студената война, защото използваните от тях технологии са по-ефикасни, а производителността на труда е значително по-висока, отколкото в СССР. В опита си да настигне и да изпревари Америка по време на надпреварата във въоръжаването, СССР се самовзривява икономически и социално и накрая се срива под тежестта на собствените си противоречия. 75 години са предостатъчни да демонстрират възможностите на съществуващата в Съветския съюз система, която ни най-малко не може да се оплаче от липса на природни и човешки ресурси. Резултатът е очевиден – тя се оказва неефикасна.
Съвременният изследовател Мануел Кастелс пише за изоставането на СССР: „Съветският съюз напълно прозяпва началото на еволюцията на персоналните компютри, както впрочем и IBM. Опитът да навакса изоставането му отнема повече от десетилетие, при това собствените му персонални компютри приличат поразително на първите Apple One. На другия край на спектъра, при мощните компютърни системи, за които се предполага, че са силното място за етатистката (т .е. напълно контролирана от държавата) технологична система, максималната съвкупна мощност на съветските компютри през 1991 г., когато производството им достига своя връх в СССР, се оказва с два порядъка по-ниска от мощността на само един компютър Cray Research. Що се отнася до решаващия елемент на технологичната инфраструктура, оценката на телекомуникационната система, извършена от Диана Дусет, също показва съветската изостаналост в сравнение със системата на всяка от големите индустриални страни през 1992 г. Дори в ключовите военни технологии до края на 80-те години Съветският съюз изостава силно от Съединените щати. Сравнението на американските военни технологии с тези на НАТО, Япония и СССР, проведено от Министерството на отбраната на САЩ през 1989 г., показва, че Съветският съюз е най-слабо развит в 15 от 25-те оценени технологии и че не е равностоен на САЩ в нито една технологична област. Оценката на военната техника, проведена от Малер и Делапорт, потвърждава този факт.
Мощната и добре оборудвана Академия на науките на СССР е институт, който съсредоточава изследванията си строго върху собствените си програми и критерии, които не са обвързани с нуждите и проблемите на промишлените предприятия. Тъй като не могат да разчитат на работата на Академията, предприятията използват изследователските центрове на своите министерства. Всеки обмен между тези центрове изисква формални контакти между министерствата по планова система, а приложните изследователски центрове също нямат връзка помежду си. Това строго вертикално разделение, наложено от логиката на командната икономика, не позволява „учене чрез практика“, което се оказва от решаващо значение за стимулирането на технологичните нововъведения на Запад. Липсата на взаимодействие между фундаменталната наука, приложните изследвания и промишленото производство води до пълно сковаване на производствената система, липса на експерименти в областта на научните изследвания и стесняване на прилагането на науката и технологиите в ограничен брой области, докато в същото време развитието на информационните технологии се основава на постоянното взаимодействие между различните технологични области, комуникациите им чрез компютърни мрежи. Достъпът до международната научна общност е много ограничен и позволен само на избрана група от учени под строг надзор. Оттук следва и изоставането в научното „кръстосано опрашване“. Изследователската информация се филтрира, разпространението на откритията се контролира и ограничава. Бюрократите в науката често налагат своите възгледи на изобретателите, с пълната подкрепа на политическата йерархия. Присъствието на КГБ в големите изследователски центрове е всеобхватно чак до края на съветския режим. Възпроизвеждането на информация и свободното общуване между изследователите и външния свят дълго време се затруднява, което създава огромни пречки за научната изобретателност и разпространението на технологиите. Следвайки „гениалната“ следреволюционна хипотеза на Ленин относно хартиения контрол върху производството като основно средство за управление на информацията, комуникационните машини за нейното отпечатване, копиране и обработка остават под строг контрол. Пишещите машини са дефицитни и се следят внимателно. Достъпът до фотокопирни машини винаги изисква разрешен достъп от службите за сигурност – с два заверени подписа за руския текст и три за неруски текст. Използването на междуселищни телефонни линии и телекс се контролира във всяка организация със специални процедури, а самата концепция за „персонален“ компютър обективно подкопава съветската бюрокрация, включително научната. Разпространението на информационните технологии – както машини, така и ноу-хау – едва ли би могло да се осъществи в едно общество, в което контролът върху информацията играе решаваща роля за легитимността на държавата и контрола над населението. Колкото повече комуникационните технологии правят външния свят достъпен за въображението на съветските граждани, толкова повече предоставянето на такива технологии на населението става обективно разрушително. Хората в по-голямата си част преминават от подчиняване на терора към пасивна рутинна съпротива, основаваща се на липсата на информация и на алтернативен мироглед. Така, по самото си естество, съветският етатизъм (държавен капитализъм) не позволява да се разпространяват информационни технологии в социалната му система, а без това те не могат да се развият отвъд специфичните функционални цели, поставени от държавата. Процесът на спонтанни нововъведения чрез използването на мрежови взаимодействия, характерен за информационно-технологичния модел, става невъзможен. В основата на технологичната криза на Съветския съюз стои фундаменталната логика на изцяло контролираната от държавата икономика: приоритет на военната мощ; политически и идеологически контрол върху информацията от държавата; бюрократични принципи на централно планирана икономика; изолация от света; невъзможност за технологично модернизиране на определени сегменти от икономиката и обществото, без да се промени цялата система, в която тези елементи си взаимодействат.
Последиците от тази технологична изостаналост в момента, в който развитите капиталистически страни съвместно извършват коренно технологично преобразяване, са от голямо значение за Съветския съюз и в крайна сметка се превръщат в един от основните фактори за неговия срив.
Западните сили – САЩ, Англия и други – не са оазис на личната свобода. Там също има цензура. Тези страни не са демократични – реалната власт в тях принадлежи на банкерите и чиновниците. В сравнение със Съветския съюз или Райха обаче, гражданите на тези държави имат по-голяма свобода на критиката, на движението и обмена на информация, на достъпа до различни изследвания и мнения. Бюрокрацията на огромните американски компании (които могат да се сравнят с индустриалните гиганти на СССР и на Райха) съседства с динамизма на малки екипи от инженери и учени, които са лишени от бюрокрация. В днешния свят такива групи се наричат стартиращи; броят на стартиращите фирми е един от индикаторите за успеха на икономиката.
Това се отнася не само за Съединените щати. В света една от водещите позиции по брой стартиращи фирми заема Израел; успехът му във войните с арабите е не само резултат от американската военна и финансова подкрепа, но и от използването на най-новите технологии – и не само във военната област. Един израелски селскостопански работник например изхранва около 80 души, а сирийският – двама или трима. Днес изостаналите араби проклинат Америка с нейния империализъм, а интелигентните араби (които не изпитват никакви симпатии към американския или израелския империализъм) все по-често задават въпроса: как става така, че през Средновековието 9 от 10 учени са араби и в най-добрия случай само един – европеец, а днес е вярно обратното? Мисля, че няма да сбъркаме, ако кажем, че една от причините е огромната неефективна държавна бюрокрация, която контролира обществото и голяма част от икономиката на арабските страни, ограничавайки свободата на словото.
Свободата на личността като фактор на развитието
Индивидуалната свобода също е ресурс, при това – икономически ресурс като чугуна и стоманата. Повтарям, САЩ и Англия не са рай за свободните хора. Тяхното предимство пред СССР и Райха в областта на личната свобода обаче е без съмнение. Свободата на критика, движение, обмен на информация, свободата от бюрокрация, позволяваща да се създаде творчески хаос в малък екип (девет от десет такива екипа ще работят безрезултатно, но десетият ще се натъкне на блестяща идея, която може да промени човешката вселена).
Идеите също са икономически ресурс. За да се генерират нови идеи, е необходима свобода. Колкото повече, толкова по-голям е успехът на една страна, колектив, общество, свързани с новите технологии, със способността на дадена страна, колектив и общество да генерират и внедряват нови идеи в живота. В това отношение в СССР и в Райха нещата стоят много по-зле.
Може би най-важното измерение на свободата е разпространението на информацията. Една все по-гъста мрежа от информационни и социални връзки обхваща света. Все повече човечеството се превръща в единен организъм, в мощен колективен интелект. Това изобщо не означава, че всеки индивид се разтваря „в общия ум“. Точно обратното: успехът на функционирането на системата като цяло зависи от способностите на всеки индивид.
В същото време е невъзможно да си представим съвременното производство изключено от глобалната мрежа, която е толкова важна за неговото успешно функциониране. Нещо повече – значението на връзките се повишава дотам, че в известен смисъл вече не индивидът, а самата мрежа генерира нови идеи. В затвореното, изолирано общество въпросът за липсата на приятели или роднини в чужбина може да се окаже решаващ не само за кариерата, но и за физическото оцеляване. Такова общество в съвременния свят няма никакъв шанс.
Анархокомунизмът и прогресът
Ние сме далеч от това да идеализираме съвременната социална система на либерална демокрация и пазар. Един от водещите теоретици на есеровския социализъм, Виктор Чернов, в своята работа „Конструктивен социализъм“ пише, че капиталистическата система създава условия за растеж на производството и научните изследвания, но често лишава изследователя от истинската радост от творчеството, насочва в крайна сметка всички негови усилия към извличането на печалби. Това е определящото в позицията на ръководството на всяка, дори най-малката фирма.
Днес удивителната сила на творческия интелект се контролира от капитализма с принизяващи стимули – печалбата на частниците, на собственика. Творческият дух е обезобразен от „мръсния материализъм на буржоазната култура“, това е „мощ в плен на беззъбата власт“. „Капитализмът – пише Чернов – асимилира работниците на квалифицирания труд много просто, той оценява техните услуги със звонковата монета в съответствие с техните способности, кара ги да се съревновават за златния медал…“ Изключителните таланти в тази област той „всмуква в себе си“, трансформира напълно талантливите инженери, архитекти и др., превръща ги в капиталисти. „Не, не по този начин социализмът ще спечели интелигенцията, от която се нуждае. Той трябва да я завладее духовно и морално.“ Чернов вижда възможностите за такова завладяване в освобождаването на творческата интелигентност от игото на бизнеса и в конструктивната работа на независими от собствениците и от държавата организации на работници на физическия и умствения труд, на самоуправляващи се професионални сдружения на трудещите се, кооперации и пр.
Като се съгласяваме в известна степен с Чернов, в тази статия бихме искали да обърнем внимание преди всичко на факта, че напредъкът има много измерения. Системи, които постигат известен успех в материалното производство – като Третия райх и СССР, – изостават от конкурентите си в ред други области. Що се отнася до интелектуалното развитие, пътят на затворените общества се оказва задънена улица. Те губят борбата с конкурентите си и са „изхвърлени“ от историческия процес.
* * *
Анархокомунистическият проект израства от работническото класово движение, основано на принципите на самоуправление (автономия на работническите комитети, пряка демокрация) и отхвърлянето на бюрокрацията. Само такова движение може да стане ядро на бъдещите социални преобразувания. Техният смисъл и значение не нито в заместването на едни политици с други, редовни парламентарни или президентски избори, нито в национализирането (одържавяването) или приватизацията на индустрията. Тяхното значение е в социализацията (обобществяването) на икономиката и превръщането на обществото в бездържавна федерация на самоуправляващи се трудови колективи и работнически съвети.
Без пълната свобода на словото и критиката обаче, без свободата на събранията и демонстрациите, без свободата на вярата и на атеизма, подобен проект би бил напълно нежизнеспособен. Ако в самоуправляващата се федерация на анархистките комуни и трудови колективи започнат грубо да затварят устите на хората, това ще бъде краят. Ако анархокомунистите не могат да осигурят по-голяма свобода на словото и по-плодотворен обмен на идеи, отколкото при капитализма, те ще отидат точно там, където свършват болшевиките. Там, където някога болшевикът Лев Троцки изпраща своите опонентите – „на бунището на историята“. •
Шрайбман