Анархистът Манол Васев

В Кюстендил –
тютюноработнически стачки
и офицер насъсква стръвно взвод войници –
от устата му псувни
плющят и храчки
и стачници пердаши с нагайка и ритници!
Но ето – стачникът Йордан Сотиров се възправи
и с наган простреля капитана,
а сетне в друга личност се преправи
и с ново име – Манол Васев – стана.
Забегна в Хасково и там се трудеше отново
по складовете тютюнджийски скромно,
ала неговото буреносно,
непокорно слово
навред отекваше сърцато и бунтовно!
И „тонгата“ гръмовно заклеймява
и за „Власовденска конфедерация“ пледира,
демаскира капиталисти, Власт, Държава
и за всечовешки анархизъм агитира!
В Хасково – 12 септември 1944-то лето –
оглави неколцина анархисти
и, щурмувайки, превзе казармата, където
арестува офицерите-фашисти!
И думите му огнени вихрено кънтяха
из хасковските паркове, улици, площади –
за Свобода и всенародна Правда те зовяха
и против тиранството градяха барикади!
Затуй и болшевишките йезуитизирани тирани
садистично, непрестанно му вадеха душата,
натикваха в милиционерски душегубки, концлагери, зандани
него – Рицарят на Свободата!
И там в каменната тюрма на град Сливен
с отрова гадно, подло
най-накрая го убиха!
Всуе, убийци! Болшевишките катили с гняв безсилен
Манол Васев чрез смъртта обезсмъртиха!
МАКАР