Моделът „Галеви“ и приложението му на „пряка демокрация“ от Дупница се копира и в други градове на страната. Генезисът на феномена с доказани престъпни банди е в държавния казармен комунизъм – покровителствуван с пристрастието на съдебната система, пъпната връзка на която е неразделна с „разградената“ ДС в България. Голяма част от магистратите и политиците на милото им любезно отечество телом и духом са свързани с подземния свят на своята мафия, с гарантирани от закона привилегии за паразитизъм, разкош и разплут живот. Подвизаващите се на свобода герои като Галеви и Ахмед Доган са просто нагледно доказателство. Оглашените мълчат като риби, теглят впрегнати в ярема, чакат помощ от Алаха или друга сходна субстанция. Равнодушни, самозабравили се чиновници в разни измислени-дублиращи институции и ведомства осигуряват благосъстоянието си с непрекъснати лъжи, грабежи, отвличания, търговия с подбрани млади ромки и убийства. Всички издевателства на канибалите са в името на „закона“ в частната болшевишка държава, но със „социална“ пазарна икономика. А трудът на Ленин „Държавата и революцията“ с принципа за „отмирането“ на последната е всъщност реанимация и стабилизиране на „пролетарската“ диктатура. От това нормалните граждани губят в полза на бандити-терористи от последни рафинирани издания. Предложението на статуквото клетвените ритуали на депутатите в парламента да бъдат в памет на Ботев, Левски, България е престъпление, неупрекнато от независими граждански образования или отделни субекти. Всички забравиха цирка с клетвата в „Приказка за стълбата“ на Смирненски, но не пропуснаха да станат принцове с благословията на предшествениците. Нито освещаването на обичая, нито кандилото с миризмата на тамян, нито пушекът могат да прогонят сатаната. Богът-разум одавна е прогонил и убил дявола, който сега е намерил убежище в главите на античовеците. Ботев няма нужда от ботевисти като Доган и сие, те биха го обесили на мига, ако беше жив. Има ли край тази гавра със страданията на обществото? Ако няма, какво предлагате?!
Н. Кацарски