Безусловен базов доход

печат

Вместо въведение, малко данни: шестима от всеки седем българи живеят в лишения; общо над 1,6 млн. се намират под официалната черта на бедност – така твърдят легалните ни синдикати, кадърни единствено за статистици, но не и като защитници на трудещите се. Закономерно следствие от поверената им роля да сдържат недоволството на потиснатите, да осребряват положението си на „посредници в трудовите конфликти“. Показател за последното е например вратовръзката на Тренчев и обзавеждането в централата на КНСБ.

Преди повече от столетие едни други, много по-искрени и борбени синдикалисти са излизали по площадите, под палките и куршумите на полицията, за да изтръгнат от работодателите и държавата признаването на трудовите им права. Сред противниците на 8-часовия работен ден имало и един католически епископ, който, коментирайки сънародниците си ирландци в Пенсилвания, рекъл буквално: „Природата на нашия народ е такава, че ако не го товариш с работа, ще употреби свободното си време за пиянство, разврат и побоища… напълно е достатъчно да почиват в неделя, за да могат да ходят на църква“…

Удивително сходни възражения среща новият социален проект, като е редно да напомним, че извоюваният в миналото 8-часов работен ден днес е чиста формалност – работодателите фактически постигат реванш, придобивката остава само за държавните чиновници.

Безусловният базов доход е социална концепция за правото на всеки човек да получава минимална парична сума без никакви условия, без обвързване с доходи или заетост, без данъчно облагане, просто поради факта, че е гражданин на дадена страна, от раждането до смъртта си.

Европейската инициатива за ББД смята себе си за една от първите позитивни визии за ХХІ век, поддържана от икономисти както с леви, така и с крайно либерални убеждения. Първите казват, че ББД трябва да бъде толкова висок, че да осигури достоен живот; вторите предпочитат по-малка полагаема сума, която да стимулира търсене на работа или започване на собствен бизнес. Самият факт, че идеята има толкова разнолики привърженици, показва, че „тя не се намира в добри ръце“ по думите на публикация в Le Monde Diplomatique от месец май 2013.

Концепцията обаче не е зачената в Европа, а в САЩ след Втората световна война. Дори е част от предизборна президентска кампания на демократите, но загива с победата на републиканеца Никсън през 1972, като преди това (1970) не става закон поради незначително мнозинство гласували против нея в Конгреса. При все това, ББД съществува като практика в щата Аляска – компенсация на населението за използването на природните ресурси в полза на целия северноамерикански съюз.

Европа поема щафетата през 1980-те години – появява се Европейската мрежа за базов доход (Basic Income European Network, BIEN), която през 2004 г. прераства в Световна мрежа за базов доход (Basic Income Earth Network). През 2011 започва експеримент по проекта в Индия. Отдавна в някои арабски страни петролните приходи се споделят с населението. ББД стартира вече и в Иран. Това обаче е в контекста на заздравяването на теократичните режими, един вид подкуп срещу отказа от бунт. Очевидно същият мотив води и повечето сегашни застъпници на идеята. Със същата цел, но под други имена тя се е прилагала и преди хилядолетия. Юлий Цезар при идването си на власт заварва 320 хиляди римляни – близо всеки трети гражданин, – които получават безплатно жито от държавната житница. От Август до Клавдий (41-54 г. сл. н. е.) приблизително 200 хиляди глави на римски семейства получават безплатно жито.

В Германия идеята набира особена сила и се разисква все повече през последните години и влиза за обсъждане в Бундестага през 2010 г., като изчисленията там сочат следното: социалните програми струват 720 млрд. евро годишно, като само бюрокрацията по тях изяжда повече от 100 милиарда; опростяването на плащанията би позволило веднага всеки германец да получава по 830 евро месечно. За сравнение, в България либералната форма на проекта предвижда по 100 евро на човек.

В ход е процедурата по вземане на решение в Швейцария. Във Франция искането за гарантиран доход узрява по време на протестите на учащата се младеж срещу правителството на Баладюр през 1994 г. От октомври 2012 г. досега отделни политици от левицата се застъпват за постепенно въвеждане на универсален доход. Трябва да се има предвид, че в Германия и Франция между 30% и 59% от доходите идват от преразпределение на различни парични фондове – тоест „утопията ББД“ вече е налице, просто не е за всеки.

Именно либералната подкрепа за ББД кара радикалната левица да има противоречиво отношение по темата. Анархокомунистът Клод Гийон оценява базовия доход като твърде боязлива програма, но признава, че „политиката се обсъжда по-добре на пълен стомах“. Обратно, либералните критици не отиват по-далеч от словата на падрето от Пенсилвания – либералният публицист Никола Баврез твърди, че „свободното време за най-скромните прослойки е равностойно на алкохолизъм, увеличение на насилието и престъпността“.

Сред най-силните аргументи в полза на ББД е обективната неизбежност на тази реформа, понеже развитието на науката и техниката позволява на все по-малък брой хора да работят, респективно расте армията на безработните, а значи намалява бройката платежоспособни потребители, пазарите колабират. През 1995 футурологът Джереми Рифкин предсказва, че до 2050 г. вероятно само 5% от възрастното население ще бъдат достатъчни за поддържане и обслужване на традиционните отрасли. През 1985 САЩ произвеждат 75 милиона тона стомана, като в процеса са заети 300 хиляди души, през 2008 г. произвеждат 100 милиона тона стомана, но само със 74 хиляди наемни работници. Преди индустриалната революция един земеделски производител изхранва едва още трима души. Днес един фермер произвежда достатъчно за 120-150 души, а при по-малката производителност през 1930-те изобилието от земеделска продукция хвърля света в Голямата депресия.

Ние сме свикнали, че работим и срещу труда си получаваме парично възнаграждение. Все още се водим от убеждението, че средствата за нашето лично препитание трябва да се изтръгват с мъка от една безплодна и неблагодарна природа. Действителността вече е съвсем друга и тя не се харесва на споменатите в началото профсъюзни дейци и на сродните с тях политически течения, за които трудът (на членската им маса) е незаменим източник на достойнство и себеосъществяване. Тези дейци забравят, че „изчезването на наемния труд“ е една от целите, записани от Общата конфедерация на труда (CGT) в Амиенската харта през 1906 година. А какво да правим с дразнещото противоречие: „правото на труд“ е записано в Декларацията за правата на човека и гражданина, но що за право е това, което те задължава да вършиш нещо? Нека не си затваряме очите, че повечето видове труд не само не повишават самочувствието или усещането за принос към общото благо, а по-скоро пораждат у хората точно обратното. Дори платената работа да има положителен ефект в споменатия смисъл, то увеличението на производителността на труда вследствие на техническия прогрес така или иначе не ще позволи всеки да се сдобие с работа.

В своето Въведение към Критика на политическата икономия Маркс предсказва, че един ден натрупаното познание от обществото през вековете като цяло ще се превърне в двигател на създаването на стойност. Това време, ако не е настъпило още, със сигурност вече блъска с юмруци по вратата. Тоест оттук нататък капитализмът може само да става все по-агресивно паразитен: той не спира да си присвоява изградените независимо от него умения и способности у хората, които освен това не се нуждаят от него, за да ги реализират. Създаването на богатство ще се разиграва основно извън сферата на заплатения труд. Така че са напълно разбираеми атаките срещу „пиратите“, които не уважават правото на собственост върху информация.

Привържениците на ББД по правило не са революционери, те нямат намерението да събарят съществуващия строй, те се опитват да се споразумеят с буржоазията. Например, като подхвърлят изгодата бизнесът да не се товари със „социалната отговорност“ за наемните си работници.

У нас работодателите и без това не са обременени от такава отговорност, в „правилните държави“ на Западна Европа (плюс доскоро и Гърция) същото хищничество наблюдаваме спрямо гастарбайтерите, сред които и наши сънародници. Забележителен е фактът, че бизнесът не изтъква аргумента „няма пари“ – в тези среди са наясно, че пари има. Проблемът им е друг: при гарантиран доход просто няма да намерят работници, съгласни да бачкат от зори до зори за жълти стотинки. Следователно, въпреки съглашателската нагласа на радетелите за ББД, капиталистическата система ще се поразклати сериозно.

Разбира се, съществува опасността ББД да бъде използвано точно като средство за създаване на зависимост от държавната система (средствата, разпределяни за ББД, идват от ДДС и акцизи, от износ на суровини и енергия, както би могло да стане у нас, вместо да се плаща на електроцентрали да не работят). Важното е как ще бъде приподнесена и осмислена тази мярка: като „благодеяние“ от всесилната и „справедлива“ държава, или като връщане на гражданите онова, което държавата им е отнемала.

Концепцията ББД наистина е нееднозначна и си струва да се помисли в какъв вид би могла да се осъществи така, че да не се превърне в нова стръв за заробване, а да послужи като стъпка по дългия и нелек път към свободата или, ако анализът покаже нейната несъстоятелност в този смисъл, да можем да я отхвърлим аргументирано, а не защото сме в плен на предразсъдъците си. •

компилация и изводи:

Николай Теллалов

Остави коментар

  • Светослав

    Според мен ББД ще е като цяло позитивна мярка.

    1. Не мисля, че някой ще го интертпретира „като „благодеяние“ от всесилната и „справедлива“ държава“ – в БГ поне. Тук хората много отдавна не вярват такива глупости. За сдс-арите държавата е сбирщина от „комунисти“ и бивши агенти на дс, които са окупирали ключови позиции както в държания апарат, така и в организираната престъпност, които осигуряват перманентната им водеща роля. За феновете на бсп (не казвам задължително за хората с „леви“ убеждения, защото бсп в действителност е очевидно крайно дясна партия) държавата е сдс-арската мафия, която е разпродала за жълти стотинки построеното през социализЪма, по който начин е натрупала капитал, благодарение на който дърпа конците дори когато не е формално на власт. За атака (т.е. за привържениците им, за другите явно не е точно така) държавата са дпс-арските агенти на Турция в милата ни родина. Списъкът продължава, но повечето хора са единодушни в омразата си към това, което наричат държава/политика/политическа класа/олигархия/плутокрация и т.н. Да, повечето живеят с мисълта (илюзията), че добра държава е възможна, но този мит е именно това – мит, който неизбежно ще води до концепцията за лошата държава в момента у нас и добрата държава някъде другаде в друго време. И нито ББД, нито каквото и да било друго може да промени това. И нпо-тата пропагандните си извращения не можаха.

    2. ББД ще има различен ефект върху различни социални групи. На трайно безработните, пенсионерите и инвалидите ще даде глътка въздух, което само по себе си е добре (от чисто хуманни съображения) и няма да навреди на буржоазията (за съжаление), защото трайно безработните, пенсионерите и инвалидите биха били такива и без ББД, т.е. нито ще намалеят хората на пазара на труда, нито ще се вдигнат заплатите. За богатите няма да има никакъв ефект. За хора с „творчески“ професии – музиканти, художници, научни работници, учители, преподаватели в университети и т.н. ще има относително положителен ефект, защото ще им даде малко повече свобода и независимост, ще им позволи да се поогледат ако искат за работа, която би ги удовлетворявала в по-голяма степен от сегашната без да изпадат в ужас, че ще си изгубят единственото препитание. Освен това такива хора няма да престанат да работят – за тях работата е и удоволствие, и престиж, и самоактуализация, а често и единственото, което могат да вършат освен да си седят вкъщи и да плюят в тавана, т.е. отново няма да има значително намаляване на работещите в тези сфери, нито обективна икономическа необходимост от рязко вдигане на заплатите. Най-голям ефект ще има върху хората на тежкия физически труд – миньори, работници по чистотата, строители и т.н. Да предположим, че ББД е около 300лв. Дали в такъв случай един миньор ще влезе в мината за 400 на месец? Едва ли. При тези професии, където експлоатацията е най-гнусна ще се наложи или сериозно увеличение на заплатите или големи сектори практически ще останат без необходимата им трудова сила. В такъв смисъл ББД ще е особено полезен най-вече за хората в най-тежко положение.

    3. Ако подобна мярка бъде въведена успешно хората неизбежно ще започнат да размишляват върху проблема какви други подобни мерки могат да се вземат, които допълнително да облекчат живота им, като при това ще размишляват вече извън рамките, които съвременният капитализъм се опитва да наложи. В такъв случай идеи за безкласово общество, колективна собственост върху средствата за производство, безвластие и т.н. ще имат много по-голяма чуваемост, защото много повече хора ще са видели, че свят вън от рамките на капиталистическите идеогеми е не само възможен, но и очевидно по-добър.

    Без съмнение подобна мярка е изначално реформистка, но като цяло според мен ще има положителен ефект както върху живота на много хора (което както казах е много важно по чисто хуманни, а не по идеологически причини), така и върху пътя към безкомпромисна социална революция. Знам, че някои не биха се съгласили, но аз поне не съм привърженик на максимата „колкото по-зле, толкова по-добре“ – това за болшевишки простотии.

  • Светослав,
    споделям оптимизма ти.
    Тревожи ме обаче, че от това съм леко пристрастен – и негативите не ми се виждат толкова опасни, колкото навярно реално са.

  • идеята човек да ползва блага без да работи е чудесна, ако се абстрахираме от една досадна подробност – че всички блага които ползваме достигат до нас благодарение на нечий труд. При анализа на всяко нещо трябва да се вземат впредвид и граничните условия. При ББД едно такова е положението, при което всички решават да получават ББД и да не работят. Съвсем очевидно, това няма как да стане, т.е. ББД няма начин да бъде конституиран като всеобщо право. А щом не е всеобщо право, единствения друг вариант е да е привилегия. По какви критерии ще се определя кой ще се ползва от привилегията и на кой да бъде отказана? И кой ще формулира самите критерии?

    Някой беше казал, че комуниста е човек, който се бори другите да му осигурят статут на среден буржоа.

  • Светослав

    Да, и при мен го има този момент 🙂 Но истината е, че ситуацията е „сън в лятна нощ“ – младите и красивите „протестират“, „полицията бие и плаче“, всяка седмица се появяват по 5 нови „автентично десн“ партии… Нещо трябва да събуди хората и то по възможност спешно, а дали ББД може да е това нещо никой няма как да знае предварително. Но все по-добре нещо, отколкото нищо… колко по-зле може да стане…

  • Пешо,
    обърни отново внимание на данните:
    трудът е толкова производителен вече (а според мен – от поне 80 години насам), че днешният (не от вчера впрочем) модел на разпределение е чист абсурд.
    (добави към него вдигане на пенсионната възраст и фактическото намаляване на т.нар. „трудови доходи“)

    ти би ли спрял съвсем да работиш, ако получаваш ББД? Ако да, сигурен ли си, че с всекиго ще е така?

    ББД (като замисъл) е за всички, зарежи разсъжденията за „критерии“. Тях и сега ги има.

  • трудът е много производителен само на някои места – най-вече в масовото промишлено производство на стоки. На много други места, например отглеждането на плодове и зеленчуци, производителността не е надхвърлила много нивата от 18 век. Доматите, краставиците, ябълките и гроздето не ги садят, отглеждат и берат машини. Ама не искат да го правят и хора, поне у нас – 90% от тия неща по магазините са внос. Голяма част от работата в строителство, ремонти, дребносерийно производство, селско стопанство, събиране на боклук, всякакви услуги и пр. просто не подлежат на ефективна автоматизация. Така че, производителността не е довод.
    Аз няма да спра да работя ако получавам ББД, но познавам хора които биха го направили.

    В момента, огромно количество хора у нас получават пари без да правят абсолютно нищо. Пенсионирани на 45 години военни и полицаи, половината от щата на МВР, цигани, трайно безработни, 2/3 от държавните и общински чиновници, стотици хиляди псевдо-инвалиди, работещите в държавни предприятия на загуба като ВМЗ – ами те всичките тия получават пари, срещу които не предоставят нищо полезно за някой друг. Или с други думи, идеята за ББД у нас е в много голяма степен реализирана. И добре ли сме? Очевидно не, нито работещите, нито нищонеправещите са доволни. Какво ще постигнем, ако разширим кръга на нищонеправещите още малко?

  • „Доматите, краставиците, ябълките и гроздето не ги садят, отглеждат и берат машини“

    сигурен ли си?

    „Голяма част от работата в строителство, ремонти, дребносерийно производство, селско стопанство, събиране на боклук, всякакви услуги и пр. просто не подлежат на ефективна автоматизация.“

    защото иска промяна цялата технологична верига, начинът на изпълнение.
    Дребносерийното производство, даже без обемни принтери, вече е на доста високо ниво – поинтересувай се повече.

    „Аз няма да спра да работя ако получавам ББД, но познавам хора които биха го направили.“

    и какво от това?
    проблемът не е да се нахранят бедните, проблем е да се задоволи апетитът на богатите (които консумират десетки, стотици и хиляди пъти повече, а цялата система те задължава да ги храниш).

    ББД-идеята не може да се реализира „на степени“. Ако не е за всички, значи е привилегия на отделни хора. Пък и за пенсионерите (обикновените, не от МО и МВР) – те не получават подаяния, а ЧАСТ от това, което им е насилствено удържано и „съхранявано“ (пенсията е вид спестяване).
    Прави разлика, моля.

    (освен това – колко на брой са ченгетата и военните? в статията не говорим за тях, но от други материали позицията ни е ясна – това са социални паразити, не трябва да ги има като професия и социална прослойка)

    в статията е обосновано какво ще направим, какъв ефект очакваме. И пак там повече се поставят въпроси и изразяват съмнения дали негативните следствия няма да са повече.

  • За безбройните ползи от въвеждането на ББД според идейния Проект „Безусловен Базов Доход за пълнолетните българи“, прочетете в http://www.bbd.bg !

  • Юлиана,
    без обиждане, но някои „ползи“ са доста съмнителни, а други – създават погрешни очаквания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *