Един разкаял се болшевик за Кронщат
95 години от Кронщатското въстание
Статията на А. Цилига „Кронщатското въстание и съдбата на Руската революция“ е публикувана във в-к Révolution Prolétarienne № 278 от 10 септември 1938 г. Авторът Анте или Антон Цилига (1898-1992) е от ръководителите на Югославската компартия и представител на ЮКП в Коминтерна в Москва. През 1929 г. той, както и болшинството от югославското ръководство, застава на страната на Лявата опозиция. Арестуван през 1930 г., прекарва три години в тюрмата и две и половина в Сибир, след което е екстрадиран от СССР. По-късно се разочарова от троцкизма и застава на страната на левите комунисти. Завършва като социалдемократ.
Кореспонденцията между Троцки и Венделин Томас (един от лидерите на движението на немските моряци през 1918 г., понастоящем член на американската комисия за разследване на московските процеси) за мястото на кронщатските събития от 1921 г. в историята предизвика истинска международна дискусия, което доказва важността на проблема. Днешният интерес към Кронщат не е случайност: аналогията или даже пряката връзка между това, което стана преди седемнадесет години в Кронщат, и неотдавнашните процеси в Москва е очевидна. Днес сме свидетели на убийството на вождовете на Октомврийската революция, а през 1921 г. бяха унищожени масите, извършили тази революция.
Ако днес е възможно да безчестят и унищожават вождовете на Октомврийската революция и това не предизвиква ни най-малък протест, то е защото самите тези вождове заставиха с оръдейни изстрели да замълчат моряците на Кронщат и работниците в цяла Русия. Отговорът на Троцки на Венделин Томас, за съжаление, показва, че той, който наред със Сталин е един от все още живите вождове на Октомври, смазали Кронщат, отказва да разгледа обективно миналото. Нещо повече, със своята последна статия „Шумът около Кронщат“ той увеличава още повече пропастта, която зее между него и трудещите се маси: след като заповяда да ги разстрелят в 1921 г., днес той смее да описва хората от Кронщат като „напълно деморализирани типове с контешки панталони „клош“ и прически на сутеньори“.
Не! Основавайки се на такива обвинения, от които на сто крачки се разнася вонята на бюрократичното високомерие, е невъзможно да намерят приложение уроците на великата руска революция. За да определим влиянието на Кронщат върху съдбата на Революцията, избягвайки всякакви лични въпроси, трябва да съсредоточим своето внимание върху три фундаментални въпроса:
1) В каква атмосфера започна Кронщатският метеж?
2) Какви бяха целите на това движение?
3) С помощта на какви средства въстаналите се опитаха да постигнат тези цели?
Масите и бюрокрацията в 1920-1921 г.
Днес всички са съгласни, че през зимата на 1920-1921 г. Руската революция преживява особено критичен момент: настъплението в Полша завършва с поражение под Варшава, никаква социална революция в Западна Европа така и не се разразява, Руската революция остава в изолация, гладът и разрухата обхващат цялата страна, угрозата от буржоазна реставрация тропа на вратата на революцията. В този критичен момент различните класи и партии в революционния лагер предлагат разни решения на кризата.
Съветското правителство и висшите слоеве на компартията изпълняват своята програма за укрепване властта на бюрокрацията. Предаването на пълномощията на „изпълнителните комитети“, принадлежащи дотогава на съветите, замяната на диктатурата на класата с диктатурата на партията, преразпределението на властта вътре в самата партия, която преминава от редовите участници към ръководителите, замяната на двувластието на бюрокрацията и работниците в заводите с властта на апарата – всичко това уж трябва да „спаси Революцията“! По това време Бухарин се изказва в защита на „пролетарския бонапартизъм“. „Ограничавайки себе си“, така да се каже, пролетариатът облекчавал борбата с буржоазната контрареволюция. В това се проявява огромното, почти месианско самомнение на комунистическата бюрокрация. IX и Х конгрес на компартията и едногодишният интервал между тях преминават под знака на тази нова политика. Ленин е нейният твърд изразител, а Троцки – трубадурът. Бюрокрацията предотвратява буржоазната реставрация,… като унищожава пролетарските черти на революцията. Формирането вътре в партията на „работническата опозиция“, поддържана не само от пролетарската фракция в партията, но и от огромната маса безпартийни работници, всеобщата стачка на петроградския пролетариат в навечерието на Кронщатския бунт и, накрая, самото въстание – всичко това показва очакванията на масите, които повече или по-малко ясно съзнават, че „третата сила“ се готви да отнеме завоеванията им. Движението на бедните селяни под предводителството на Махно в Украйна е изцяло следствие от същата тази съпротива. Когато разглеждаме битките през 1920-1921 г. от днешна гледна точка, оставаме поразени как тези разпокъсани, гладни и отслабени от икономическата разруха маси намират в себе си сили да формулират точно и ясно своята социална и политическа позиция и да я защитят както от бюрокрацията, така и от буржоазията.
Програмата на Кронщатци
За да не се задоволяваме като Троцки с обща фразеология, ще предложим на читателя резолюцията, която фактически става програма на Кронщатското движение. Публикуваме я изцяло поради нейното огромно историческо значение. Тя е приета на 28 февруари 1921 г. от моряците на броненосеца Петропавловск, а след това от всички моряци, войници и работници в Кронщат.
1) Тъй като днешните Съвети вече не отразяват волята на работниците и селяните, незабавно да се проведат нови тайни избори, като за избирателната кампания се предостави пълна свобода на агитация сред работниците и войниците;
2) Да се предостави свобода на словото и печата за работниците и селяните и на всички анархистически и ляво-социалистически организации и партии;
3) Да се гарантира пълна свобода на събранията и сдруженията на всички профсъюзи и селски организации;
4) Да се свика надпартийна конференция на работниците, червеноармейците и матросите от Петербург, Кронщат и Петербургска губерния. Тя да се проведе най-късно до 10 март 1921 г.;
5) Да се освободят всички политически затворници, принадлежащи към социалистическите партии, както и всички работници, селяни и матроси, които са арестувани във връзка с работническите и селски вълнения;
6) За проверка на делата на останалите затворници и концлагеристи да се избере ревизионна комисия;
7) Да се ликвидират всички политотдели, тъй като нито една партия няма право да претендира за особени привилегии за разпространение на своите идеи или за финансова помощ от страна на правителството; вместо това, да се образуват комисии по въпросите на културата и възпитанието, които трябва да бъдат избрани по места и да се финансират от правителството;
8) Незабавно да се разпуснат всички наказателни отряди;
9) Да се установят еднакви продоволствени порциони за всички работещи, с изключение на тези, чийто труд е особено опасен от медицинска гледна точка;
10) Да се ликвидират специалните болшевишки отдели във всички формирования на Червената армия и охранителните групи в предприятията и да се заменят, където е необходимо, със звена, които ще се отделят от самата армия, а в предприятията ще се образуват от самите работници;
11) Да се предостави на селяните пълна свобода да се разпореждат със земята си и право да имат свой добитък, при условие, че не наемат работна ръка;
12) Да се призоват всички войници, матроси и курсанти да поддържат нашите искания;
13) Да се погрижим за това тези решения да бъдат разпространени в печата;
14) Да се назначи пътуваща контролна комисия;
15) Да се допусне свобода на занаятчийското производство, ако то не е основано на експлоатация на чужда работна сила.
Това са грубовати формули, някои от които недодялани, но те са проникнати от духа на Октомври и никаква клевета на света не е способна да постави под съмнение тясната връзка между тази резолюция и чувствата, които направляват експроприаторите от 1917 година. За дълбочината на принципите, залегнали в основата ѝ, свидетелства факта, че тя е съвсем актуална и днес. Нейните искания реално могат да се противопоставят както на режима на Сталин през 1938 г., така и на този на Ленин през 1921 г. Нещо повече, претенциите на Троцки към режима на Сталин са само едно боязливо възпроизвеждане на исканията на Кронщатци. При това, каква друга социалистическа програма може да се противопостави на бюрократичната олигархия, освен програмата на Кронщат и на Работническата опозиция? (N.B.: Която Ленин забрани като анархо-синдикална и анархистическа.)
Началото на резолюцията говори за тясната връзка между движенията в Петроград и Кронщат. Опитът на Троцки да противопостави работниците на Петроград на тези от Кронщат, за да подкрепи легендата за контрареволюционния характер на въстанието, се опровергава от самия Троцки: през 1921 г. той след Ленин защитава необходимостта от ограничаване на демокрацията в Съветите и вътре в партията, като обвинява широките маси – както партийни, така и безпартийни – в симпатии към Кронщат. По такъв начин той признава, че в онзи момент работниците в Петроград и Работническата опозиция, макар и да не стигат до въоръжена съпротива, симпатизират на Кронщат.
Още по-поразително е твърдението на Троцки, че метежът бил предизвикан от желание да се получи „най-добрия пай“ (порцион). И така, един от привилегированите кремълци, чийто „пай“ е бил много по-голям от този на всеки друг, се осмелява да хвърли подобно обвинение срещу хора, които в параграф 9 на своята резолюция прокламират равенството на „порционите“! Този детайл показва до каква степен е стигнала безкрайната и безнадеждна бюрократична слепота на Троцки.
Статията на Троцки не се отклонява изобщо от изфабрикуваната някога от ЦК на РКП(б) легенда. Троцки заслужава уважението на работническото движение за това, че през 1928 г. отказва да участва повече в бюрократичното израждане и в новите „чистки“, целящи да избавят режима от всички леви елементи. Вместо това той предпочита изгнанието. Той заслужава защита и от нападките и клеветите на Сталин, но всичко това не му дава право да оскърбява трудовите маси от 1921 г. Напротив! Троцки, повече от всеки друг, не би следвало да внася фалшива нотка в оценката на кронщатската инициатива, инициатива от изключителна историческа ценност, инициатива на редовите участници в революцията, оказали съпротива срещу първата кървава „чистка“, осъществена от бюрокрацията. (N.B.: Каква ти „нотка“, това е цяла „ария на клеветата“!)
Позицията на руските трудещи се в трагичната зима на 1920-1921 г. доказва дълбокия социален инстинкт, проявен от трудовите класи на Русия не само при подема на Революцията, но и по време на смъртно опасната за нея криза.
Нито бойците на Кронщат, нито работниците на Петроград, нито редовите комунисти не притежават през тази зима същата революционна енергия, както в 1917-1919 г. Всичко социалистическо и революционно в Русия от 1917-1919 г. е в упадък. Когато излизат срещу тях, Ленин и Троцки, заедно със Сталин, Зиновиев и Каганович, действат в съответствие с желанията и интересите на бюрократичните структури. Работниците се борят за социализъм, докато бюрокрацията се стреми към неговата ликвидация. Ето къде е същността на проблема.
(следва)
