Философията на Пьотр Кропоткин

печат
Бележки върху философията на анархизма

Пьотр Кропоткин
Пьотр Кропоткин

Заминаването за Сибир Решението на 19-годишния младеж да замине по собствена воля за Сибир е било дръзко, шокиращо, перспективно. Наистина е проява на дръзко самостоятелно мислене, способно да съди и решава в разрез с това, което е общоприето от общественото мнение, решението на 19-годишния камерпаж на императора, княз Кропоткин, чието име се записва със златни букви на мраморната дъска на пажеския корпус при неговото завършване като отличник1 и пред когото се открива блестяща дворцова кариера, да замине там, за онази част от просторната руска земя, която става символ на жестоко наказание на “престъпниците” от държавната власт и която по-късно ще бъде наречена в заглавието на роман за Бакунин “мъртвите сибирски полета”. Това решение просто шокира неговите преподаватели, двореца, съучениците му. С него загрижено разговарят, за да го възпрат от такава “странна”, “необмислена” постъпка и полковникът, непосредствено отговарящ за завършващия випуск на пажеския корпус, и директорът на корпуса, и помощник-началникът на военно-учебните заведения на руската империя, и великият княз Михаил Николаевич. Самият император Александър II благонамерено го пита: “Не се ли боиш да заминеш толкова далеч?” Най-силно му въздействат думите на любимия му преподавател по руска словесност, професорът от Петербургския университет В. И. Класовски, който има най-добра представа за интелектуалните му заложби: “Постъпете в университета. Повярвайте ми, Вие ще бъдете гордостта на Русия.” Впрочем, съветът на професора напълно съвпада с горещото желание на талантливия младеж, който обаче добре преценява невъзможността за осъществяването му в момента – баща му е категоричен, че синовете му трябва да станат офицери и в никакъв случай не би го издържал като студент, а самият той по време на завършването на пажеския корпус не разполага с никакви средства. Кропоткин е наясно, че великият княз Михаил веднага би му уредил проблема с отпускане на стипендия, а проф. Класовски сигурно би му предложил в краен случай сам да го издържа като студент със средства от собствената си заплата. Но освен огромен талант, какъвто вече проявява по това време, Кропоткин притежава и съвест, изградил си е нравствени убеждения, които не му позволяват нито да приема стипендия от двореца, нито следването му да бъде в тежест на когото и да е било. При това положение изборът му на първо време след завършването на пажеския корпус да замине именно за Сибир се е оказва възможно най-перспективен за по-нататъшното му духовно развитие предвид следните две обстоятелства:

1. В предишните няколко десетилетия Сибир се доказва като благодатен обект за географски изследвания и те привличат вниманието на 19-годишния Кропоткин – особено вълнуват въображението му описанията на пътешествията из Сибир на Хумболд и Маак, той се увлича от изследванията върху Сибир на Карл Ритер, един от основателите на сравнителния метод в географията

2. За предварителното му намерение сам да се заеме с изследването на Сибир говори фактът, че още преди да се отправи на дългото пътешествие към тогавашния му администраривен център, Иркутск, той се договаря с редакцията на вестник “Московски ведомости” да изпраща статии във вид на писма с описания на Сибир за неговото неделно приложение “Съвременен летопис”.

3. Навярно звучи парадоксално, но по това време тъкмо Сибир, чието споменаване в европейската част на Русия обикновено звучи като синоним на затвор и всява ужас, се оказва всъщност най-отворен за провеждане на либерални реформи. Нека споменем само, че генерал-губернаторът на Източен Сибир граф Н. Н. Муравьов-Амурский – ярка личност, деспот-реформатор – издейства още при Николай I, петнадесет години преди знаменития манифест на Александър II, премахването на крепостното право на територията на губернията, прави много за икономическия и културен напредък на този край на руската империя – по негово време работи много активно Сибирското отделение на Руското географско дружество, – успява да се отърве от старите чиновници, използващи властта си за безнаказан грабеж от населението и се обгражда с млади, честни офицери, като него изпълнени с желание да работят за процъфтяването на този край, смело връща граждански права на заточеници и каторжници, войници от наказателни батальони превръща в заселници, в голяма степен помага за бягството на Бакунин, веднага след което е отзован в Петербург

4. Предвид на това заминаването за Сибир дава надежда да се работи за осъществяването на либерални реформи, с каквото желание е изпълнен 19-годишният младеж. Тази преценка за перспективността на избора му да замине за Сибир за по-нататъшното му развитие като личност напълно се оправдава: този избор представлява първото голямо решение в живота на Кропоткин, определящ по-нататъшния ход на неговата дейност. Петгодишният сибирски период (1862-1867 г.) представлява нов, трети етап в живота и дейността на Кропоткин, през който той се формира като учен-географ, придобива значителен жизнен опит, на основата на който получават по-нататъшно развите социално-политическите му схващания в посока към една идеология за пълна свобода на личността, очертават се контурите на основните му философски схващания за научното познание и за живота. Тези схващания, представляващи по-нататъшно развитие на зачатъците, формирали се у него по време на престоя му в пажеския корпус, по това време не са обект на системно, експлицитно изложение, а се проявяват в начина на поставяне и изследване на различни научни и социални проблеми и се характеризират преди всичко със следните три черти:

1. Първата черта на философските схващания на Кропоткин, формирали се по това време и проявяващи се в изследванията му, ще обозначим като методологически емпиризъм, индуктивизъм и ноуменологизъм. През ХVII и ХVIII век, според това как са решавали въпроса за източника на човешкото познание, в теорията на познанието се формират две големи направления: емпиризъм, съгласно който източникът на човешкото познание е опитът,и рационализъм, според който пък източникът на човешкото познание е разумът. На тях в методологически план отговарят съответно два такива подхода към поставянето и изследването на различните проблеми: емпиричен подход, респективно методологически емпиризъм, който се проявява в изискването в разсъжденията си по едни или други проблеми да тръгваме от опита, от описанието на конкретните факти и по пътя на индукцията да правим заключения от общ характер, и рационалистически подход, респективно методологически рационализъм, който пък изисква да тръгваме от общи, абстрактни принципи, респективно аксиоми и по пътя на дедукцията да правим изводи за конкретните неща, подлежащи на наблюдение и в много случаи на експериментиране. В географските изследвания на Кропоткин определено се проявява първият подход. От своя страна в рамките на емпиричния подход се открояват различни негови форми, измежду които тук ще изтъкнем следните две: феноменологичен емпиричен подход, изискващ при правенето на изводи от общ характер да не излизаме извън границите на непосредствено наблюдаемите характеристики, величини, параметри; и ноуменологичен емпиричен подход, при който, напротив, се изисква при разглеждането на едни или други предмети и явления, като се отправяме от конкретните факти за тях, които установяваме чрез наблюдението им, в разсъжденията си да се издигаме до такива обобщения, които разкриват вътрешната им структура и динамика, причинно-следствени връзки и еволюционни процеси, протичащи в сравнително огромни периоди от време, неподлежащи на непосредствено наблюдение. В географските изследвания на Кропоткин през сибирския период от дейността му емпиричният подход се проявява в тази му втора форма.

2. Втората черта на философските схващания на Кропоткин, формирали се по това време и проявяващи се в изследванията му, ще обозначим като синтетичен подход. Последният е насочен към разкриване на взаимовръзката между различни по своята природа предмети и явления, на първо място между природата и обществото, което на философско равнище може да се третира като приложение на някои основни елементи на диалектиката, респективно на диалектическия подход, а на частнонаучно равнище да се третира като ранна форма на проявление на интердисциплинарния подход в съвременното научно познание.

3. Гореспоменатите две черти се обединяват у Кропоткин по това време чрез съзнателното приемане на позитивистичната, синтетична философия на Хърбърт Спенсър. Впоследствие Кропоткин застава на позициите на анархизма, в резултат на което по-нататъшното разработване на философските му схващания придобива нова насока и форма – това разработване ще се осъществява от тук нататък не само като аспект, страна на частнонаучните му изследвания, но и като експлицитно (т. е. в явен вид) разработване на анархическата философия. Кратко, но системно разглеждане на този принос на Кропоткин към философията на анархизма ще направим в следващата част. (Следва)

Ст. н. с. I ст. д. ф. н. Борис Чендов БЕЛЕЖКИ 1 Ср. Маркин В. А., Петр Кропоткин, Восточно-Сибирское книжное издательство, Иркутск, 1992 г., с. 29. 2 Ср. Кропоткин П. А., Записки революционера (предговор и бележки В. А. Твардовская), Изд. “Московский рабочий”, Москва, 1988 г., с. 172. 3 Ср. Маркин В. А., Петр Кропоткин, с. 35. 4 Ср. Кропоткин П. А., Записки революционера, с. 183-184, 195-196; също ср. Маркин В. А., Петр Кропоткин, с. 41-42. -=-=-=-=-=-=- » » » продължава от миналия брой

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *