Куките убиха имигрант

Фашизираната гръцка полиция в действие – отговорът на обществото не закъснява!
Гръцката полиция отново убива човек. Пакистански имигрант загива след като е измъчван от разбеснели се свине в тяхното полицейско управление. Анархисти организират протест против полицейското насилие и полицейската окупация на жизненото им пространство.
Сградата на община Никея, Атина, е окупирана след протест във връзка с полицейското убийство на Мохамед Атиф Камран – 25 годишен имигрант от Пакистан. На 26 септември къщата на Мохамед е атакувана от полицията, те го пребиват, завличат го в местното районно управление и го измъчват. На 10 октомври Мохамед умира.
Седмица след смъртта на Мохамед се провежда демонстрация в Никея – атинското предградие, в което е живял той до арестуването си. В края на демонстрацията няколко души влизат в местната общинска сграда и я окупират.
Изявление от окупираната общинска сграда в Никея
„Четиристотин демонстранти протестираха заедно днес, 17.10.09, из улиците на Никея, изразявайки гнева си от скорошното убийство на 25-годишния пакистански имигрант Мохамед Атиф Камран, който почина след като беше измъчван в полицейското управление в Никея. Призивът за демонстрацията дойде от анархистки колективи и асамблеята на околните квартали.
Минахме през главната улица, покрай къщата на убития Атиф и се отправихме към полицейското управление. Голям брой жандармеристи (МАТ) и моторизирани сили (Делта и Зита), „съпровождащи“ демонстрацията, обградиха полицейската сграда. Силното полицейско присъствие, както и цялата ситуация, изразява новия курс на новото социалистическо министерство на обществения ред (прекръстено вече на „Министерство на гражданската защита“): да прикрива, да подкрепя изтезания и убийства, както и сериозна полицейска окупация на целия район при всяка поява на съпротива и солидарност. Всичко, което се случваше досега, ще продължи да се случва: побоища, мъчения, гаври със задържаните във всички полицейски управления в страната.
През по-голямата част от протеста валеше и имаше гъста мъгла. Но когато стигнахме пред полицията, не валеше само дъжд. Ченгетата поеха и дъжд от камъни. Останалата част от демонстрацията, както и нашето оттегляне, беше съпроводено от атака на ченгетата от две страни. Хората в краищата на демонстрацията се хванаха за ръце, предпазвайки ни от ченгетата. Местните хората гледаха от прозорците, ръкопляскаха ни и псуваха окупационните полицейски сили. За нещастие, в цялата суматоха от сълзотворен газ и сблъсъци с жандармеристите, няколко наши хора бяха отвлечени от куките.
След протеста много хора отидохме пред районното, в което бяха вкарани задържаните, настоявахме за незабавното освобождаване на арестуваните ни приятели. Тези, които си тръгнаха с кола, бяха спрени и задържани от ченгетата. Не е известен точният брой на задържаните (дори не сме сигурни и за някои от имената), но със сигурност е двуцифрено число. Срещу някои е повдигнато обвинение. Новата държавна доктрина на „демокрация с железен юмрук“ лъсна в цялата си прелест – както обяви и новият министър на обществения ред – срещу всички, които се бунтуват и съпротивляват. Както и при събирането на работници и безработни от корабостроителниците в Перама на 15 октомври пред Министерството на труда. Както и Екзархия, която вече е окупирана от няколко дни. Както и предстоящата мобилизация на работниците от корабостроителниците в Пирея срещу приватизацията на пристанището на корпорацията COSCO. 1400 от работниците бяха заплашени с уволнение.
Полицейската варварщина отдавна е просто репресивната форма на държавно-капиталистическата варварщина: потисничество, експлоатация, подчинение, смърт.
Това, което прави новата политическа администрация, цели да запази властта ѝ в контекста на сериозното социално недоволство в настоящата криза: разширяващото се неподчинение и конфронтационно отношение срещу политическите и финансови елити. Нека нямаме повече илюзии. Няма да има промяна при новото правителство. Както винаги. Държавният тероризъм продължава с всички сили, както продължава и борбата за социално и лично равноправие, за свободен свят без власт.
Незабавно освобождаване на задържаните демонстранти!
Сваляне на всички обвинения!
Незабавно изтегляне на окупационните полицейски сили от квартала Никея, както и от района на окупираната общинска сграда!
Асамблея на окупираната община Никeя“
Общинските работници от Никея се солидаризират с анархистката окупация на общината
На третия ден от окупацията подкрепата на местните жители е изразена в комюнике от асоциацията на общинските работници в Никея. Подкрепата на местните хора е видна още на самите протести. Поредното полицейско убийство поражда серия сблъсъци между ченгета и граждани на 17 октомври, в резултат на което са и осемте арестувани.
Комюникето на асоциацията на общинските работници
„Общината в Никея е окупирана от анархистки групи от събота следобед в знак на протест, поради смъртта на злощастния пакистански имигрант в полицейското управление.
Работническата асоциация изисква репресивните сили да напуснат границите на историческия град Никея. Окупацията на общината от протестиращите е политическо действие, опитите да бъдат криминализирани са недопустими и недемократични.
Работниците от Кокиния („Червения квартал“) остро осъждат нападението от страна на репресивните сили срещу демонстрантите и безумната употреба на химически газове в гъсто населен район. Наложената ни полицейска власт не може да подплаши протестиращи и работници.
Изискваме незабавно изясняване на обстоятелствата около смъртта на нашия брат, човек, имигрант. Призоваваме министъра на гражданската защита да се заеме с този мрачен случай и да не се опитва да прикрива колегите си.
Асоциацията на работниците се обявява против всякакви ксенофобски, расистки и крайно десни идеи, които се опитват да налагат на гръцкото общество.
Искаме
– Репресивните сили да прекратят плановете си за атака на общината
– Незабавно изтегляне на полицейските сили от нашия квартал
– Изясняване на случая със смъртта на пакистанския имигрант
– Демократизация на гръцката полиция и уволнение на крайно десните екстремисти, работещи там“
* * *
На 19 октомври окупацията на общината е прекратена и вместо нея е окупиран университетът Пропилея. Исканията остават същите: свобода за всички задържани, сваляне на всички обвинения!
Положението на университета е много по-централно и привлича много повече внимание към случая с убийството на Камран от ченгетата и осемте задържани. И двата случая са премълчавани от купешките медии и властта се опитва бързо да потули случая.
Репресиите срещу имигранти от страна на гръцката държава не са от вчера. Малко преди този случай анархистите от Кавала излязоха с декларация, в която пише:
„Тези дни един от най-големите обекти на внимание са имигрантите. Виждаме на телевизионните екрани как постепенно проблемът се разраства до момента, в който булдозерите разрушават имигрантския лагер в Патра, след което правителственият механизъм ги запалва. Няколко дни преди това видяхме как в „Св. Пантелеймон“ неонацисти рамо до рамо с полицаите хвърлят коктейли молотов по демонстрация на антирасисти. Всички, които останаха равнодушни пред този абсурд, оставят впечатлението, че драмата на бежанците не ги засяга. Те обаче трябва да си спомнят как дядовците им са дошли боси от Мала Азия, жертви на варварството на държавата. Те трябва да си спомнят милионите роднини, имигрирали в търсене на по-добър живот в Европа, в САЩ и Австралия от 20-те до 50-те години на миналия век. Те трябва да си спомнят, как „цивилизованите“ ги наричаха „мръсни гърци“ и казваха за нас, че „за гърци и кучeта е забранено“, расизма и трудностите, с които се сблъскваха. И днес бежанците от Азия и Африка не идват в Европа, за да „крадат работата ни“ случайно, а защото техните родни земи са бомбардирани „хуманитарно“(например Афганистан и Ирак). Те са били използвани от мултинационалните корпорации (Африка) или са станали жертви в граждански войни за пазарни „интереси“ (Сомалия)! Новото решение, което представиха властите, е издигането на концлагери по модела на Дахау. „Логика“, която поставя хората по-ниско от животните и ги третира като „отпадък“. Това ще създаде много социални проблеми и ще разделя хората на „типове човешки души“. Естествено, европейските субсидии са лесна печалба, „ценност“ за тези, които имат власт, които не се интересуват от дълготрайните последствия. Това са „ценностите“ на „телевизионната демокрация“ в навечерието на икономическата нестабилност на „поколението на 600-те евро“.
Имигрантите не са наши врагове. Те са минали през много трудности и експлоатация, за да стигнат до „Европейския рай“, за да се превърнат в средство за лесна печалба на големите босове. За да вършат всякакъв тежък труд за трохи, защото нямат друг избор. За да работят в лоши условия, така както е изгодно за големите босове, условия, които ние бихме отхвърлили. Тези дни те ни призовават да виждаме в имигрантите и бежанците врагове и свой проблем. Кои? Ние, които всъщност живеем във финансова несигурност, в безработица, работим на черно за 600-700 евро без осигуровки или в най-добрия случай се занимаваме с дребен бизнес или работим при роднини. Нас, които се опитват да залъгват с „моркова“ на бъдещите работни места в обществения сектор и влогове в банките. Това е конфронтация между непривилегированите и потиснатите, от която печелят единствено тези, които са облагодетелствани с всякакви привилегии. „Напълно случайно“ и винаги в условия на икономическа криза, властта пробутва на хората традиционните ценности – раса, нация, сигурност. Маркоянакис, министърът на обществения ред, декларира пред парламента, че след имигрантите е ред на анархистите. Изправена пред международната икономическа криза, властта се наложи да създаде „обществени заплахи“, които да тероризират нацията и следователно властимащите да се преобразят в ролята н „защитници на нацията от злото“. Това, което наплаши властта след изминалите декемврийски бунтове, не са счупените витрини на магазините или барикадите, а фактът, че все повече хора и най-вече младежта осъзнава ситуацията и търси нови решения. Те се страхуват от самоорганизацията на обществото и това, че ние може да започнем да взимаме обратно това, което ни е отнето с измама. Те се страхуват от свят с икономическо и политическо равенство, справедливост, самоорганизация, без босове и господари. Срещу консерватизма, страха и расизма ние издигаме солидарността!
Не искаме концлагери нито в Кавала, нито другаде. Искаме самоорганизация и солидарност!
В този свят всички сме бежанци – нашата родина е Революцията!
По материали на Индимедия Атина
и гръцки анархистки
сайтове