Британската анархистка федерация: идеи и борба
История
Корените на британската Анархистка федерация са в малките анархистки групи, активни през 70-те години. Основателите ґ са вдъхновени от богатата анархистка традиция на континента, особено от Франция. След анализа на най-добрия опит от миналото и от чужбина целта е да се създаде анархокомунистическа организация, твърдо основана върху класовата борба и социалната анархистка традиция.
Значителен тласък е създаването на новаторското списание „Вирус”. През октомври 1985 на анархисткия фестивал на книгата започва и „Анархокомунистическа дискусия”. Проектът се радва на значителен интерес и през април 1986 вече има достатъчно стабилна основа за реалното създаване на анархокомунистическа федерация. Въпреки известната историческа наследственост от по-ранни анархистки групи във Великобритания, федерацията е сравнително ново явление, привличащо незапознати с анархизма хора през 80-те години. С новите хора, които се присъединяват към федерацията, идват и нови перспективи и идеите се доразвиват според развитието на класовата борба.
През 90-те години името е променено на „Анархистка федерация” от чисто прагматични съображения, но принципите са непроменени.
Цели и принципи
Премахване на капитализма (във всичкте му форми), както и на държавата, която никога не може да бъде използвана като метод за промяна на обществото. Тези цели могат да бъдат изпълнени единствено чрез социална революция, в която работническата класа се самоорганизира и идейно и физически отхвърля системата. За БАФ определението за „работническа класа” е широко и отразява значителните промени в работническата класа, предизвикани от развитието на капитализма. Социалната революция може да се случи единствено като резултат на волята и желанието на голямото мнозинство от населението, включително административните служители, магазинерите, хората, работещи в публичния сектор, домакините, децата и пенсионерите, както и традиционните индустриални работници. Анархизмът е за хората, които искат да променят нещата като част от общата социална борба. Той не е за онези, които търсят промяна в своя живот и „лайфстайл”, надявайки се, че в един момент капитализмът ще изчезне от само себе си. БАФ не фетишизира насилието, тъй като е наясно, че употребата на насилие води до формиране на нови йерархии. Според британските революционни анархисти революцията се състои основно в ненасилствените действия – развитие на силата чрез различни социални, икономически, политически и културни форми на съпротива. Въпреки това те осъзнават насилието като неизбежност и не нареждат пацифизма сред своите принципи.
Друг важен принцип на БАФ е, че репресията над жените предхожда появата на капитализма и не е задължително да изчезне заедно с него. Сексизмът е проникнал в работническата класа и за неговото премахване ще бъдат необходими определни борби на анархисткото движение. Борбата срещу сексизма обаче не се схваща като отделена от борбата срещу йерархията и потисничеството. Отскоро организациите на жените са в упадък. Това води и до липсата на внимание към антисексистките борби в пропагандата и дейностите и затова БАФ приветства инициативите, целящи развитието на анархофеминизма, без да подкрепя междукласовите организации, които в крайна сметка служат за подпомагане предимно на жените от средната класа. Например политиката за „равни възможности” означава предимно жените да имат равни възможности да стават началници или управители, политици или медийни личности.
Подобен е и анализът на антирасистките борби. Социалната револция трябва да прекъсне всички форми на предразсъдъци и съответно с расизма трябва да се борим в рамките на самата работническа класа. Въпреки това, както и при антисексистките борби, анархистите осъзнават възможността за потенциална поява на реакционна политика в рамките на тези движения. Наблюдава се засилване на расизма във Великобритания по ред причини (страх от атентати, емигрантите, работещи в страната, и др.) и голяма част от пропагандата на БАФ е насочена към развитието на анархистка съпротива срещу расизма и фашизма без формиране на реакционни „религиозни” групи. Успехът при привличането на хора от други етноси е ограничен – разбираеми са съмненията, които хората имат към „белите” организации. БАФ се надява, че чрез практиката, на работното място и в общността, ще успее да преодолее тези разделения, без да се прибягва до реакционни идеологии.
Анархистката федерация разпознава много други форми на репресия като сексуалност, инвалидност, възраст, но във всички случаи счита, че не бива да се обръщаме за помощ към държавата. Предразсъдъците и реакционните практики ще изчезнат единствено чрез активност и борба, които позволяват на хората да се променят в основата си, не само на повърхността.
Синдикатите във Великобритания създават много проблеми пред борбите на работното място – те са не само реформистки, но най-често са преки участници в експлоатацията на работническата класа. Опитът води британските анархисти до позиция, която мнозина определят за„антисиндикална” – в много случаи няма смисъл да членуваш в синдикат, ако неговата роля е антиреволюционна. Работата на синдикатите са преговорите и сделките с капитализма, а не неговото сериозно подкопаване. Те не могат да бъдат реформирани. Какво да се прави в такъв случай? Британските анархисти смятат, че трябва да се опитаме да създадем неформални групи от работници активисти, независимо дали са членове на някой синдикат, или не. Целта не е създаването на алтернативна синдикална структура, която в крайна сметка ще се превърне в поредния реформистки профсъюз, а създаването на източник на революционна пропаганда и катализатор на дейностите.
Някои от нашите другари са членове на IWW (анархосиндикалисткия интернационал). Основният принцип на работното място е създаването на революционни, нейерархични организации, независимо от това как ги наричаме и определяме.
Британските анархисти имат строго интернационално виждане за анархистката борба и са особено критични към националноосвободителните движения и идеологии. Не е възможна появата на „по-добра” власт. Единственият начин, по който може да се постигне истинско освобождение е чрез интернационализма. Историята доказва, че „по-малкото зло” рано или късно се превръща просто в зло. Междувременно изборът на по-малкото зло довежда до отхвърляне на собствените принципи и отслабване на движението. Затова БАФ е активен член в Интернационала на анархистките федерации.
Организация
Развитието на БАФ е изцяло в традицията на организирания анархизъм. Анархистите се обединяват в групи и по този начин разпространяват анархистките идеи и практики, координират и обединяват борбите, дискутират и изясняват идеите си. Това трябва да се случва на местно, национално и международно ниво. Въпреки това тази организация не измества с дейността си действията на работническата класа, а по-скоро се опитва да влияе идеологически чрез участието на анархистите в различните борби.
Благодарение на организацията британските анархисти събират богат опит – той играе ролята на колективна памет на движението, както и на форум, на който се формулират нови идеи и стратегии.
Организацията е на федеративни принципи – федерация на индивиди и групи без никакъв политически или административен апарат. Това не означава, че няма структура за взимане на решения. Всяка година се провежда национална конференция и три срещи на делегати от различните групи. До решенията по дискутираните въпроси се стига с обсъждане на всичко във вътрешен бюлетин, както и в Интернет. Изключително рядко се случва да има взето решение, с което не всички са съгласни. Ако все пак се вземе такова решение, хората и групите, които не са съгласни с него, са свободни да не го изпълняват, стига по този начин да не подкопават общата дейност и организацията като цяло.
БАФ не винаги успява да постигне желаните степени на участие и продължава да преразглежда своята практика и опит. Ясно е, че има множество персонални причини, поради които някой е по-деен и по-влиятелен от друг – сигурност, възраст, опит, пол и образование. Затова не е достатъчно само организацията да бъде нейерархична. Необходимо е активно да се насърчава ротацията на задачите, въвличането на различни хора в малки групи, работещи по конкретни задачи, заздравяването на увереността и самочувствието чрез работни групи и образователни срещи.
БАФ издава и разпространява списанието Organise! (Организирай се!) в 800 броя и месечен бюлетин Resistance (Съпротива) в 3000-5000 броя, както и различни брошури, плакати и стикери. Organise! е по-скоро насочено към вече политизираните в по-голяма степен хора и затова се фокусира върху дебати и теория, които да провокират дискусия в анархисткото и по-широкото политическо движение. Освен пропагандата отделни членове на федерацията са обвързани с много различни дейности на работното място: кампании и акции срещу войната, природозащитни дейности, подкрепа на бежанци, дейности срещу реакционните идеи на религиозни фанатици или фашисти.
Различия с другите анархисти
БАФ разбира, че няма монопол върху „истината” за анархизма. Въпреки това има няколко принципа, които смята за жизнено важни и счита, че в момента единствено тяхната организация държи на всички тези принципи едновременно.
1. Организация
Не всички анархисти обръщат толкова голямо внимание на формалната организация, колкото БАФ – организацията едновременно на национално и международно ниво. Естествено, че силните местни групи са основата на ефективната национална организация, но координирането и споделянето на идеи трябва да става възможно най-широко, ако искаме някога да организираме революция. Тази организация трябва да бъде перманентна, т. е. да продължава съществуването си независимо от индивудалната динамика на отделните хора. В БАФ са скептични към „мрежите”, които се появяват и изчезват, а също така имат тенденцията да образуват неформална йерархия.
(следва)
Остави коментар