Изкушението на общоделството

ЗА убедениЯ анархист НЯМА „обединени усилия“ с някоя „сродна политическа сила“

ЗА убедениЯ анархист НЯМА „обединени усилия“ с някоя „сродна политическа сила“

Продължават протестите в Москва, Петербург и още няколко града в Русия. Хората протестират срещу изборните измами. Математици и социолози нагледно доказаха подмяната на вота. Ако се построи графика, по хоризонталната ос избирателната активност в проценти, а по вертикалната – бройката избирателни участъци, кривата прилича на камбанка. Камбановиден изглед имат и графиките с аналогични данни от изборите в толкова различни страни като Бразилия, Швеция и Полша. Графиката с руските избирателни данни обаче прилича на кресло – с висока облегалка в областта на големите проценти гласували граждани. Такова разпределение не може да се получи другояче, освен при измами с бюлетините или при принуда на гласоподавателите да участват, макар то да е само право, не и задължение. Тъкмо заради това по улици и площади излизат възмутени хора.

Интересното е, че и в българските скорошни избори се наблюдава такава „облегалка“ – броят избирателни секции, където е отчетена 100%, е ненормално висок, макар и не толкова драстично. Но понеже става дума за местни избори, влиянието на „стопроцентните“ секции е определящо за това кой ще победи и кой ще изгуби надпреварата за пост в държавната администрация. Само че у нас протестите срещу това бяха рехави.

И така, в Русия се надига протестна вълна. Вече не само политически, но и социално мотивирана. Сред руските анархисти продължават споровете дали да се включат в уличните акции, или не. Като че ли се стига до разбирането, че развяването на черното анархистко знаме редом с флаговете на националисти и други държавофили е нещо повече от недоразумение, направо безпринципност. Повечето протести настояват за нови избори, докато ние, анархистите, смятаме изборите за камуфлаж на диктатурата на държавата и капитала, поради което не сме съгласни на нищо по-малко от пряка демокрация, самоуправление на народа без посредници (политици, чиновници, както и мутроолигарси, представители на икономическата власт). Така руските другари или се опитват да провеждат свои отделни акции (моментално пресичани от полицията), или, без да афишират присъствие, кръстосват сред тълпите и агитират очи в очи за своята кауза.

Уви, немалък брой анархисти обаче смятат, че е допустим временен съюз с т. нар. „леви“ политически формации, фактически наследници на болшевиките. Надъхани с марксистки буламач младежи, бивши съветски държавни служители от низшия ешелон, просто носталгици по отминалото величие на империята СССР. Какво общо имаме с тях? Привържениците на идеята за „общо дело“ отговарят: поне донякъде пътят ни с тях съвпада. Други наши другари пък съзират временни съюзници в либерално-демократичните среди.

Жестока самозаблуда.

Показателно е, че в руския сегмент на интернет се обсъжда писание, озаглавено „Декемврийски тезиси“. Все същата програма за „пролетарска диктатура“. Едната от точките е пълна амнистия за всички затворници. Обяснението е пределно откровено: по този начин необолшевишките „революционери“ (чети: политически превратаджии) ще спечелят за каузата си довчерашните обитатели на занданите, а самите килии ще се освободят, за да поемат „нови клиенти“.

Ето това е, другари. Проблемът не е само руски, у нас също има почва, има и мераклии да сътрудничат болшевикоиди. В същото време „левите“, с които искате да правите тактически съюзи, вече планират мястото ви – зад решетките. С обвинение в контрареволюция. Макар същинските контрареволюционери да са те самите, след като се стремят да заграбят властта и с нейната сила да ни водят към светло бъдеще, използвайки методите на капитализма в неговата най-свирепа форма – монополистичния държавен терористичен капитализъм. По образеца на Северна Корея, където по тамошната телевизия съвсем сериозно говорят как хиляди свраки кацнали около мавзолея на починалия вожд, а в очите им имало едри сълзи… кой знае с какво са обгазили горките птици, за да им просълзят очите. На нищо друго последователите на Маркс, Ленин, Троцки, Сталин и Мао не са способни. Защото са убедени, че новият свят задължително се износва „в недрата на капитализма“ и от тях се ражда. Това е глупост или по-лошо – демагогия. От гнилата утроба на държавността и капитализма ще се пръкне пак властническа система, но не и свободно общество. Тук нямаме трансформация от рода на превръщането на гъсеницата в пеперуда, да не говорим за коравите пелени на какавидата на „революционната диктатура“. Отрочето на експлоататорската утроба може и да има лъскава и шарена кожа на „демократични“ и „либерални“ права и „свободи“, но сърцето ще е безмилостно студено като у родителя, мозъкът ще е програмиран за тирания, а ноктите – все така остри и смъртоносни, дори да се прибират в меки възглавнички.

Властта поражда власт, неравенството – пак неравенство. Не селекция на нови породи капитализъм и държавност, а евтаназия на чудовището е необходима, за да могат да се развият потисканите и деформираните досега естествени човешки импулси за солидарност и взаимно погаждане, които сме наследили от предците си, стадни животни. И чак тогава можем да говорим за гъсеници и пеперуди.

Христо Николов