Петте „за“ и „против“ на анархизма

Започнал като добре очертана идеология от Прудон, нееднозначно интерпретиран от Щирнер, развиван от мислители и практици като Бакунин, Кропоткин, Малатеста, Рокер и мнозина други, анархизмът би могъл, с цел първоначално запознаване, да се сведе до пет позитивни и пет негативни тезиса.

Нека първо ги изредим, след което ще ги подложим на кратко тълкуване и анализ какво произтича от тях.

Анархизмът е „ЗА“:

• свобода;

• солидарност;

• справедливост;

• равенство;

• федерализъм.

Анархистите са последователно „ПРОТИВ“:

• държавата, самата идея за власт;

• експлоатацията и позволяващата това частна собственост;

• дискриминацията;

• централизацията, монополизма;

• всички идеологии, които обосновават съществуването и дори необходимостта от подобни практики и институции.

СВОБОДА означава липса на забрани и ограничения. Означава възможност за избор да постъпваш така или иначе, без този избор да се свежда до „избирането“ на по-малката от две злини. Означава също така да се поема отговорност, защото безотговорният не може да бъде истински свободен. Означава да си свободен от принуда и насилие. Никой свободен човек не може да бъде каран насила да участва в обществени мероприятия, дейности и структури, ако не е убеден в тяхната полезност и необходимост.

Всеки свободен човек има правото да се сдружава с други свободни хора с цел да задоволява свои материални и духовни потребности, да извършва стопанска, културна и други дейности.

Всеки свободен човек има правото на лична инициатива, която се съобразява единствено със свободата на другите. Регулирането на взаимоотношенията между свободните хора става посредством „свободен договор“, който се подчинява единствено на приети от сключващите този договор страни правила, без да му се налагат нормативи „отгоре“ или по силата на някакви превърнали се в навик, в стереотип, „традиции“. Свободният договор винаги важи за определен срок, винаги може да бъде променен или прекратен по взаимно съгласие.

Разбираемо е при така изложеното схващане за свободата, че анархистите са ПРОТИВ държавата и властта, защото те са отрицание на идеята за свобода. Против данъците, които ни прибират, без да ни питат, а после ги харчат, отново без да ни питат как и за какво. Против законите, защото ги приемат без да ни питат. Против съдебната система, защото не избираме кой да ни съди и кой да решава нашите спорове. Против репресивните органи, защото те са изолирана от народа каста с извънредни пълномощия. Те твърдят, че ни „пазят и защитават“. Но кой ще ни опази от стражите? – питали са се още древните римляни.

Ето така се разбира свободата от анархистите. Не като слободия, не като краен егоизъм да се живее без правила и да се нехае за околните. Впрочем, това е подчертано във следващия принцип:

СОЛИДАРНОСТ. Анархистите противопоставят на крайния индивидуализъм принципа на взаимната помощ. Този принцип не е произволен, измислен от нечий ум. Това е практика, която съществува и в живия свят, далеч от аналитичните възможности на човешкото съзнание. През зимата вълците се събират в глутници, за да ловуват по-успешно. Прелетните птици образуват ята, за да им е по-леко да преодоляват големите разстояния, изискващи пълна мобилизация на организма на всяка една от тях. Широко е разпространено явлението „симбиоза“, толкова тясно взаимодействие между представители на различни биологични видове, че те вече органично не могат да просъществуват един без друг.

Обратното на солидарността и (изпреварвайки малко повествованието) справедливостта е експлоатацията и частната собственост, която я позволява. Апологетите на капитализма често изтъкват, че те никого не карат да продава работната си сила, да продава времето от живота си. Но нима може да се нарече свободен един избор, който гласи: „Бачкай или умри от глад“? Колкото до собствеността, особено едрата, надали може да се намери честно спечелена такава. Това не е собствеността на селянина, който с пот и кръв напоява земята си. Това не е собствеността на занаятчията, който се върти на шиш, за да изкара от труда си прехрана и достойни условия.

СПРАВЕДЛИВОСТТА регулира свободата на личността с функционирането ѝ като солидарна с другите части от обществото. Справедливостта не е отвлечено и чисто субективно понятие. Тя се формулира в известната максима: „Не прави на другите онова, което не искаш да сторят на теб“. Анархистите обаче предпочитат конструктивната форма на този принцип: „Постъпвай с другите така, както искаш те да постъпват с теб“.

Освен че хармонизира обществените отношения, принципът на справедливостта дава възможност да противостоим на нежелани, асоциални постъпки и явления. И наистина, ако някой злосторник постъпва спрямо нас в наша вреда, това означава, че той ни подканва да му отвърнем със същото. Разбира се, въпрос на такт и преценка е да изберем силата на противодействието, но във всеки случай анархистите не са съгласни да следват изгодната за властниците религиозна повеля: „Подложи и другата си страна за шамар“.

Най-силно, наред с експлоатацията, противоречи на справедливостта системата от привилегии, които неизбежно пораждат корупция. А където има привилегии, има и дискриминация. По често произволно избран признак, по приумица на властите. Много удобен за противниците на свободата инструмент за сеене на раздор, за насъскване на хората едни срещу други.

Свободата, солидарността и справедливостта логично ни отвеждат към следващото „ЗА“ на анархизма – РАВЕНСТВОТО.

Като че ли това най-често смущава незапознатите (или преднамерено дезинформирани) с анархизма люде. Не, анархисткото равенство не е уравниловка. Анархистите разбират равенството като съчетание от три положения:

• равноценност на личността и обществото (което ще рече, че не съществуват такива „обществени интереси“, в името на които личността трябва да бъде ограничена или жертвана;

• равен достъп до всички материални и идеални блага според потребностите на човека;

• липса на групови привилегии, всеки се оценява според своите дела, а не поради принадлежност, особено когато той не е имал реален избор за тази принадлежност.

Съчетанието на свобода, солидарност, справедливост и равенство води до интернационализъм, уважение към чужди култури и имунитет срещу омраза, която толкова ловко и умело се използва от властниците, за да водят войни, в които загиват най-вече онези, които насетне няма да бъдат допуснати до подялбата на спечелената с кръв и разрушения плячка. •

(следва)

Шаркан