ГУЛАГ в китайски мащаби
През септември правозащитната организация Хюман Райтс Уоч публикува доклад за репресиите срещу населението на китайския регион Синдзян. Заключението на организацията е, че репресии в такива мащаби в Китай не е имало от времето на Културната революция.
Сайтът medusa.io публикува материал на рускоезичен журналист и пътешественик, посетил Синдзян през лятото и станал свидетел на използването на новите технологии за тотално следене, сегрегация и дискриминация. За безопасността на автора и неговите събеседници материалът не е подписан, а някои имена и незначителни подробности са нарочно изменени.
Публикуваме откъси от него.
Синдзян, където се провеждат първите китайски ядрени опити, отново е избран за пилотен експеримент. Тук са инсталирани повечето от 20-те милиона видеокамери, работещи в страната. Застрашителният им брой се вижда и с невъоръжено око, но не се крие и от официалните източници. През 2016 година разходите за вътрешна сигурност на Китай надминават с 13% разходите за отбрана. От 2014 до 2016 година за следене в Синдзян са изразходвани два пъти повече средства, отколкото в останалите райони. През 2017 са вече трикратно повече.
Днес на китайската полиция са необходими не повече от седем минути, за да разпознае и задържи от тълпата всеки заподозрян, чиито черти на лицето съвпадат с данните от грандиозната централна база.
Технологията за следене вече се изнася успешно. Китай – най-големият вносител на еквадорски петрол – преди две години отпуска на Еквадор многомилионен кредит за внедряването на системата за тотално следене. С инфраструктурата за следене е натоварена китайската държавна фирма CEIEC. Нейни филиали изникват в Куба, Бразилия, Боливия и Перу, разработват система за интернет цензура в Уганда. В Европа засега тя има само едно представителство – в Москва.
Германският изследовател Адриан Зенц анализира китайските обществени поръчки за строителство и открива 73 проекта за „възпитателни центрове“. Нови концлагери се строят навсякъде в Синдзян, само за последната година за такива са изхарчени над 100 милиона долара. Някои от поръчките са с разгърната площ от почти десет хектара, с отделни казарми за охраната. Масово се набира персонал – от кандидатите по обявите за работа се очакват „познания по криминална психология“, „опит в силовите структури“ и „безстрашно сърце“.
Наскоро в Женева Гей Макдугал от комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация обявява Синдзян буквално за „територия, приличаща на гигантски концлагер“, като счита, че в „центровете за превъзпитание“ са затворени около един милион души. Присъстващият секретар на Световния уйгурски конгрес Долкун Айса твърди, че реалният брой е по-близък до три милиона – около една трета от цялото уйгурско население.
Държавният вестник Глобал Таймс, излизащ на английски в Китай, реагира с уводна статия, в която заявява, че „мирът и стабилността са по-важни от всичко“ и че за тяхното постигане „трябва да се вземат всички мерки“.
Преди малко повече от десет години пътувах в Синдзян, за да видя с очите си живота такъв, какъвто е бил преди столетия, хилядолетия дори. Днес тук се вижда бъдещето, надминаващо най-смелите фантазии на Оруел и Замятин.
Последната сутрин посрещнахме в Ташкурган, пореден град от южното разклонение на Пътя на коприната. Зареждането преди пътя се оказа трудна работа. Бензиностанциите в Синдзян са оградени с бодлива тел и бариера, която се отваря само след като шофьорът сканира пластмасовата си лична карта. Системата регистрира кой колко гориво купува. Отсреща няколко десетки уйгури стояха мирно, строени в редици, заобиколени от полицейски кордон. Не бяха арестувани – слушаха седмичната политинформация преди работа.
Потеглих от бензиностанцията и започнах да пъпля нагоре по Каракорумския път. Между пръснатите по склоновете киргизки юрти бродеха камили. По-нависоко ги смениха рунтави якове, които равнодушно прекосяваха шосето под обективите на камерите. Строят под нас се разпръсна – след като отдадоха чест на китайското знаме, на уйгурите беше разрешено да се разотидат, за да се съберат на същото място по същото време след седмица. •
