Философията на Пьотр Кропоткин

печат

Бележки върху философията на анархизма

След петгодишна активна дейност в Сибир, в процеса на която се формира като учен-географ и

Пьотр Кропоткин
Пьотр Кропоткин

геолог, осъществява редица открития от емпиричен характер чрез смели пътешествия в района, както и теоретически изследвания, които значително допринасят за изучаването на географията на Сибир, в началото на есента на 1867 година Кропоткин се установява в Петербург и се заема да осъществи голямата си мечта – да следва в университета. Постъпва в математическото отделение на физико-математическия факултет с убеждението, че “основателното знание на математиката е единственият солиден фундамент за всякаква по-нататъшна дейност” в областта на науката. Наред със следването в университета, както и след това, Кропоткин осъществява активна научна дейност в областта на геологията и географията, представляваща продължение на изследванията му през сибирския период. При това е избран за секретар на отделението за физическа география към Руското географско дружество, вследствие на което е ангажиран със значителна научно-организационна дейност. От ноември 1867 г. до юли 1868 г. публикува в раздел “Естествознание” на вестник цикъл научно-популярни обзорни статии за актуални научни и технически постижения. С брат си Александър превежда “Основи на биологията” на Спенсър и “Философия на геологията” на Пейдж, като изборът на тези два труда сам по себе си изразява неговите интереси и формирани позиции в областта на науката и философията. Разбира се, в хода на цялата тази разностранна по форми научна дейност продължава да чете и размишлява по философско-научни и социално-политически проблеми.1
През есента на 1871 г., по време на геоложка експедиция във Финландия, Кропоткин получава телеграма от Научния съвет на Руското географско дружество, която гласи: “Съветът Ви моли да приемете длъжността секретар на дружеството”. Само по себе си това предложение е голямо признание за младия учен и същевременно то открива прекрасни възможности за по-нататъшна успешна научна дейност. В този момент Кропоткин прави втория голям избор в живота си, с решаващо значение за по-нататъшния му житейски път: телеграфически отказва направеното тъй примамливо предложение. При това привидно шокиращо странно поведение той се ръководи от солидни мотиви: дава си ясна сметка, че приемането на поста “секретар на Руското географско дружество” изисква изцяло да се съсредоточи върху научните занимания. Тъкмо по това време обаче той решава наред с изършването на напрегната научна дейност да се включи в социалистическото движение за освобождението на трудещите се от експлоатацията и политическия гнет. При тогавашните условия това означава да се включи в нелегална политическа дейност, изпълнена с рискове и напрежение, което е несъвместимо с изпълнението на секретарската длъжност. След години самият Кропоткин така формулира мотивите си за отказа: “Науката е велико дело. Аз знаех радостта, доставяна от нея. Но какво право имах аз на всички тези висши радости, когато около мен имаше само гнетяща мизерия и мъчителна борба за късче черен хляб?”2 Логическата предпоставка в тези разсъждения се състои в приемането, че предназначението на науката е преди всичко да служи за щастието на хората, по силата на което социалната справедливост, представляваща необходимо условие науката да изпълнява тази си основна социална функция, е по-висока ценност, отколкото научното познание само по себе си, а оттук следва, че борбата за социална справедливост е по-висока ценност в току-що посочения смисъл, отколкото дейността, посветена на развитието на научното познание. Съгласно ценностната система, която се е формирала у Кропоткин паралелно с научните му изследвания, е неморално ученият изцяло да се затвори в научната си дейност, напълно изолирайки се от социалните проблеми – от такъв нравствен императив той се ръководи в случая, както и в последствие, през целия си живот.
Решението на Кропоткин да се включи в социалистическото движение веднага поражда пред него проблем за нов избор – в кой именно от двата клона на това движение, водещи борба помежду си, да се включи: социалдемократическия, вдъхновен от идеите на Маркс, или анархическия, вдъхновен от идеите на Бакунин. Към решаването на този проблем той пристъпва с прилагането на онази методология – именно емпирическия подход, – която се формира у него в хода на научно-изследователската му дейност в областта на геологията и географията и се утвърждава със съзнателното заемане на позициите на позитивизма – философията на Конт и Спенсър. Прилагането на емпирическата методология в случая означава, че при решаването на въпроса за този избор трябва да се изхожда не просто и не само от теоретическите разработки на едни или други представители на двата клона в социалистическото движение, с които можем да се запознаем чрез четене на техни съчинения, а главно от тяхната практическа дейност, с която следва да се запознаем чрез непосредствено наблюдение върху нея. Ръководен от такива съображения, в началото на пролетта на 1872 г. Кропоткин заминава за Швейцария, където е съсредоточена руската революцонна емиграция, където намират убежище парижките комунари, където секциите на Интернационала развиват активна дейност и представят двата клона на социалистическото движение – марксисткото и бакунисткото, където университетите, гъмжащи от студенти дошли от Русия и от различни други страни, се превръщат в разсадник на социалистически идеи и в арена за политически дискусии.
Пристигнал в Швейцария, Кропоткин скоро става член на Интернационала, участвува в събранията на негови секции, отначало в марксистки, а след това във федералистки, т. е. доминирани от привържениците на Бакунин – в Цюрих, Женева, Нойшател, а оттам отива при работниците-часовникари в малки работнически селища в планината Юра, чете социалистическа литература “по цели дни и нощи, до разсъмване”, общува със социалисти от различни идейни течения, с комунари, със съратници на Бакунин като Гийом, Кафиеро, Малатеста, но с най-голям интерес и охота общува с обикновени работници, прегърнали идеите и делото на Интернационала. Наблюденията му върху политическото поведение на социалдемократите-марксисти буди у него отвращение от тях: по време на избори те така се включват в характерните за буржоазните партии парламентарни игри, че в стремежа си да спечелят на всяка цена колкото се може повече гласове, при което се стараят да не сплашат с революционни действия на работническата класа дребната и средна буржоазия, възпират работниците от решителни стачни действия в борбата им против капитала, за защита на своите икономически интереси. За Кропоткин това означава, че обявяването им за партия на работничската класа, както се представят социалдемократите, т. е. марксистите, е всъщност лъжа, чрез която на дело неутрализират набиращото сила работническо движение, подчинявайки го на интересите на буржоазията. Точно обратното впечатление произвежда у него поведението на привържениците на Бакунин. В резултат на такова щателно проучване на реалното положение в социалистическото движение Кропоткин решава въпроса за третия голям избор в живота си, със съществено значение за бъдещата му дейност, включително и в областта на философията: “Теоретическите положения на анархизма, както започнаха тогава да се формират в Юрската федерация, особено от Бакунин, критиката на държавническия социализъм и накрая революционният характер на агитацията сред юрските работници неотразимо действаха на моя ум. Но съзнанието за пълно равенство на всички членове на федерацията, независимостта на съжденията и на начина на изразяването им, което забелязах сред тези работници, а също тяхната беззаветна преданост на общото дело още по-силно привлякоха моите симпатии към тях. И когато, поживял неделя сред работниците-часовникари, напуснах планината, моят възглед за социализма вече окончателно се установи. Аз станах анархист.”3
Развитието на анархическата философия на Кропоткин
Със заставането на идейните позиции на анархизма по време на първото му пребиваване в Швейцария започва нов етап в живота и дейността на Кропоткин. Той се характеризира със съчетаване на по-нататъшната му научна дейност в областта на геологията и географията, допълнена и с такава в областта на биологията, с теоретическа дейност, насочена към широко и задълбочено разработване на анархическата идеология като по-нататъшно развитие на идеите на Прудон и Бакунин. При това тези две дейности се осъществяват не просто паралелно една до друга, а в редица случаи те взаимно се преплитатат, като идеите развити в хода на научните изследвания на Кропоткин стават основа за естествено-научното му обосноваване на анархическите схващания, а последните пък от своя страна играят евристична роля за насочването на вниманието му към някои аспекти на изследваните природни явления, които са релевантни на (т. е. имат съществено отношение към) анархическите идеи. В рамките на разработването на анархическите схващания през този втори етап от дейността на Кропоткин важно място заема разглеждането на редица философски проблеми, представляващо по-нататъшно развитие на анархическата философия.
(следва)
Ст. н. с. I ст.
д. ф. н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ
1 Ср. Кропоткин П. А., Записки революционера (предговор и бележки от В. А. Твардовская), Изд. “Московский рабочий”, Москва, 1988 г., 224-227.
2 Пак там, с. 236-237.
3 Пак там, с. 276; ср. също с. 258-276.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *