Анархия за зрелостници – въпроси и отговори

печат
(продължава от миналия брой)

Държавите, по своята същност, са нестабилни и следователно, рано или късно, днешните държави също ще се разрушат. Никога не е рано да започнем да мислим какво ще се създаде на тяхно място.

13. Ако не се избират управниците, за да вземат решения, тогава кой ще ги приема? Не можем да допуснем, че всеки може да прави каквото си иска, без да се съобразява с останалите?

Анархистите имат множество идеи за това как да се вземат решения напълно доброволно и на основата на взаимопомощта в обществото. Мнозинството от тях считат, че анархистическото общество трябва да се основава върху местните общности, достатъчно малки, за да се познават членовете им и да бъдат обединени от семейните връзки, приятелството, общите мнения и общите интереси. Тъй като тези общности са локални, хората ще имат общи знания за своята общност и обкръжаващата я среда. Те ще знаят, че ще им се наложи да живеят с последиците от своите решения, за разлика от политиците и бюрократите, които вземат решения за сметка на другите хора.

Анархистите считат, че важните решения трябва да се вземат на възможно най-ниско ниво. Решенията, които всеки човек може да вземе за себе си, трябва да се приемат на нивото на отделната личност. Решенията, които е необходимо да вземе групата – семейство, колеги по работа или някаква идейна общност – също трябва да се вземат от членовете ѝ, стига да не засягат интересите на други групи. Решенията, засягащи голямо число хора, трябва да се приемат от общото им събрание или съвет. Съветът обаче не е власт. Там никой не е избран – който иска, може да участва в него, хората говорят само от свое име. Когато говорят за конкретни неща обаче, победата в спора за тях, за разлика от един футболен треньор, не е „най-главното“. Те искат всички „да победят“. Уважават приятелството и добросъседските отношения. Искат преди всичко да намалят неразбирането и изяснят проблема/ситуацията. Често това е достатъчно, за да се стигне до общо решение. Ако не е, се стараят да постигнат компромис. Много често им се удава. Ако не се получи и ако решението не изисква да бъде взето незабавно, то може да бъде отложено, за да може цялата общност да обмисли и обсъди проблема до следващото събрание. Ако и това не даде резултат, може да се обмисли вариант, при който тези групи, които не могат да постигнат съгласие, временно да се разделят, за да може всяка да действа по своему.

Ако нищо не дава резултат, ако хората имат непреодолими противоречия в мненията по даден въпрос, общността има пред себе си два варианта. Малцинството може да се присъедини към мнозинството, ако хармонията в общността е по-важна от дадения въпрос. Възможно е, в такъв случай мнозинството да отстъпи на малцинството по друг въпрос. Ако е невъзможно да се постъпи така, може да се формира нова общност, както това са направили редица американски щати (Кънектикът, Роуд Айлънд, Върмонт, Кентъки, Мейн, Юта, Западна Вирджиния и т. н.). Щом тяхното отделяне не е аргумент против етатизма, значи то няма да е аргумент и против анархията. Това не е неуспех за анархията, защото новата общност също пресъздава анархия. Анархията не е съвършена система, тя просто е по-добра от всички останали.

14. Ние не можем да удовлетворим всичките си желания и потребности на местно ниво.

Навярно не всички, но съществуват археологически свидетелства за стокообмен в праисторическа Европа на разстояния от стотици, даже хиляди километри. Примитивните анархистически общности като бушмените или аборигените от Тобрианските острови, които са били посещавани от антрополозите през ХХ век, са извършвали такава „търговия“ между отделните „търговски партньори“, макар тя да е приличала повече на обмен на подаръци, отколкото на това, което сме привикнали да наричаме „бизнес“. Практическата анархия никога не е зависела напълно от „автархията“ на общността. Много днешни анархисти обаче твърдят, че общностите и регионите трябва да бъдат в състояние, доколкото това е възможно, да задоволяват сами нуждите си и да не зависят от далечни и непознати общности. Със съвременните технологии, които често се създават, за да се увеличи търговският пазар за сметка на разрушаването на автархичните стопанства, една локална общност получава днес много по-големи възможности да задоволи нуждите си, отколкото корпорациите и държавите ни карат да си мислим.

15. Едно от определенията на понятието „анархия“ е хаос. Анархията не е ли задължително да бъде хаос?

Пиер-Жозеф Прудон, първият човек, който е нарекъл себе си анархист, е казал „Свободата не е дъщеря, а майка на реда“. Анархистическият ред е по-висш от установения от държавата, защото не е система, наложена отгоре със законите и с полицията, а е просто договор между хора, които се познават и знаят как искат да живеят съвместно. Той се основава на общото съгласие, в обикновения здрав смисъл на думата.

16. Кога е била формулирана философията на анархизма?

Някои анархисти считат, че първите анархистически идеи са били изказани от философа-циник Диоген в Антична Гърция, от Лао-Дзъ в древен Китай и от някои средновековни мистици, а също са се проявявали в Англия, по време на нейната гражданска война, в средата на ХVII век. Съвременният анархизъм обаче започва с труда на Уилям Годуин „Политическата справедливост“, публикуван в Англия през 1793 г. Пиер-Жозеф Прудон го възкресява във Франция с книгата си „Какво е собствеността?“ (1840 г.) и вдъхновява анархистическото движение на френските работници. Макс Щирнер в „Единственият и неговата собственост“ (1844) определя чистия егоизъм като една от основните анархистически ценности. В същото време, независимо от тях, американецът Джошуа Уорън стига до сходни идеи и започва да създава американските утопични комуни. Анархистическите идеи са развити от великия руски революционер Михаил Бакунин и от уважавания руски учен Пьотр Кропоткин. Анархистите считат, че техните идеи ще продължат да се развиват в изменящия се свят.

17. Цялата тази „революционност“ напомня прекалено много за комунизма, който днес никой не иска.

Анархистите се борят срещу болшевишките диктатури, както в т. нар. СССР, така и в Източна Европа. Много западни анархисти помагат на борещите се от Източния блок, от самото начало на установяването на просталинските диктатури, в течение на много години – нещо, което правителството на САЩ не прави. Те приветстват тяхното сгромолясване през 1989 г. и остават активни в борбата с марксисткото наследство и капиталистическите метаморфози на номенклатурата от бившите „соц“-страни. Вярно е, че последователите на Кропоткин се наричат анархокомунисти, но на марксизма, отричащ всякаква автономност и превръщащ тружениците в слуги на държавата („служещи“), с натрапената от диктатурата етатизация на земята и на всички средства за производство, с експлоатацията на наемния труд от „новата“ господарска класа и на тиранията, те противопоставят федерацията на комуните и възникващия отдолу свободен комунизъм, на основа на взаимопомощта и солидарността на хората в локалните общности, в които те се познават помежду си. Свободата и равенството се постигат не със завземане на властта, а чрез унищожението на държавата и доброволното обобществяване на земята, заводите и труда. Възможно ли е да си представим две по-различни и антагонистични системи?

Поради това, анархистите и марксистите са противници от 60-те години на ХIХ век и макар понякога да са се били срещу общия враг, какъвто беше царизмът в Русия или франкизмът в Испанската гражданска война, в крайна сметка марксистите винаги са предавали анархистите. Това е така от времената на Карл Маркс и Йосиф Джугашвили до днешните им изтърсаци и клонинги. Когато не са могли да ни избиват и да ни затварят, те винаги са ненавиждали, клеветили и всячески заклеймявали анархизма. Те дискредитират идеите за социално освобождаване на човечеството и затрудняват борбата за осъществяването им, но анархистите са съществували преди марксизма и съществуват и след крушението му.

18. Нима анархистите не са привърженици на насилието?

По количеството актове на насилие, анархистите не се доближават дори до демократите, републиканците, либералите или консерваторите. Всички тези благопристойни и благоприлични господа изглеждат миролюбиви, защото държавните институции извършват вместо тях калната работа, необходима за съществуването на тяхното общество. Насилието обаче си остава насилие и носенето на униформи и развяването на знамена не го променя. По определение, държавата е организираното насилие на експлоататорската класа. Без насилието спрямо нашите прадеди-анархисти – ловци, берачи и земеделци – днес не би имало никаква държавност и господство. Някои анархисти са привърженици на революционното насилие отдолу, но всички държави извършват ежедневни актове на насилие отгоре! Други анархисти, в традицията на Лев Толстой, са миролюбиви по убеждение и дори не отвръщат на насилието на властниците. Анархистите, които са привърженици на пряката агресия срещу държавата, са относително малко на брой. Мнозинството поддържат самозащитата и допускат насилствени акции само при революционна ситуация. Въпросът обаче не е в насилието или ненасилието, а в прякото действие. Анархистите считат, че хората – всички хора – индивидуално или колективно, са длъжни да вземат съдбата си в свои ръце, независимо от това дали една акция е легална, или нелегална, дали е свързана с насилие, или нейната цел може да бъде достигната без насилие.

19. Каква е точната структура на анархистическото общество?

Болшинството анархисти нямат „точен“ план. Светът ще стане много пъстър след като правителствата бъдат ликвидирани.

Анархистите не натрапват никому строги схеми, но предлагат основни принципи. Те казват: взаимопомощта – сътрудничеството вместо конкуренцията – е главният закон в обществения живот. Те са индивидуалисти, доколкото считат, че обществото съществува за благото на индивидите, а не обратно. Те уважават децентрализацията, като считат, че основа на обществото трябва да бъдат локалните общности. Те могат да се обединят по принципа на взаимопомощта, но само за координация на действия, които не могат да бъдат решени от отделната общност. Анархистическата децентрализация е противоположност на йерархията отгоре-надолу. Днес, колкото по-високо е нивото на управляващите, толкова по-голяма власт имат те. При анархията, висшите нива на асоцииране не са правителства. Те нямат никаква власт и колкото е по-високо нивото им, толкова по-малка отговорност им се делегира отдолу. В същото време, анархистите вземат под внимание риска, че такива федеративни структури могат да се бюрократизират и да се превърнат в държавнически. Освен утописти, ние сме и реалисти, затова трябва да следим много внимателно за развитието на тези федерации. Както е казал Томас Джеферсън: „Вечната бдителност е цената на свободата!“

20. Нещо в заключение?

Уинстън Чърчил, днес покоен английски военнопрестъпник, политик и алкохолик, е писал някога, че „демокрацията била най-лошата система на управление, с изключение на всички останали“. Анархията е най-лошата структура на обществото, с изключение на всички останали. Към настоящия момент всички цивилизации (държавни общества) рано или късно са били разрушавани, победени от анархистическите общества. Държавите, по своята същност, са нестабилни и следователно, рано или късно, днешните държави също ще се разрушат. Никога не е рано да започнем да мислим какво ще се създаде на тяхно място. Анархистите мислят за това повече от 200 години. Ние поставихме началото. Каним ви да изследвате нашите идеи и да се присъедините към нас в стремежа си да направим света по-добър. •

Боб Блек

Бележка на преводача:
Позволих си да елиминирам или „прередактирам“ някои места, засягащи подмяната на държавния капитализъм с частен след 1989 г., защото момчето не е наясно с нейния механизъм и същност. Оригиналът, Anarchy 101, може да бъде намерен в интернет.
Георги Константинов

 

Остави коментар

  • malka popravka:
    napisano:
    Съвременният анархизъм обаче започва с труда на Уилям Годуин „Политическата справедливост“, публикуван в Англия през 1973 г.
    pravilno:
    Съвременният анархизъм обаче започва с труда на Уилям Годуин „Политическата справедливост“, публикуван в Англия през 1793 г.
    (sgre6ena e datata)

Вашият отговор на Златко Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *