Анархия, Анархизъм. Въпроси и отговори

» » » продължава от миналия брой

Какви видове „зелен“ анархизъм има?

В много от днешните форми на анархизма се подчертава значението на анархистките идеи като решение за екологичната криза. Тази тенденция започва още в края на деветнадесети век с произведенията на Пьотър Кропоткин и Елизе Реклю. Последният например твърди, че съществува незрима хармония между земята и хората, които храни, и когато безразсъдните общества си позволят да нарушат тази хармония, накрая винаги съжаляват. Също така едва ли някой съвременен еколог ще оспори неговите думи, че един истински цивилизован човек разбира, че неговата човешка природа е свързана с интересите на всички и интересите на природата. Той поправя пораженията, нанесени от предишните поколения, и се стреми да подобри своята среда.
Що се отнася до Кропоткин, той твърди, че едно анархистическо общество трябва да се основава на конфедерация от общности, обединяващи физическия и умствения труд и децентрализиращи и обединяващи промишлеността и земеделието [Ниви, фабрики, работилници].
Тази идея за икономика, в която малкото е прекрасно (по заглавието на класическото екологично произведение на Е. Ф. Шумахер), е предложена близо 70 години, преди да се превърне в един от лозунгите на днешното екологично движение. В своята Взаимопомощ Кропоткин доказва как сътрудничеството вътре във видовете и между тях и околната среда обикновено е по-ползотворно, отколкото съперничеството. Произведенията на Кропоткин, заедно с тези на Уилям Морис, братята Реклю (и двамата световно известни географи като Кропоткин) и много други, полагат основите на днешния интерес на анархистите към екологичните проблеми.
Макар в класическия анархизъм да има множество теми с екологична насоченост, едва наскоро приликите между екологичната мисъл и анархизма излизат на преден план (практически с издаването на класическия текст на Мъри Букчин Екология и революционна мисъл през 1965 г.). Не би било преувеличено да се каже, че идеите и произведенията на Мъри Букчин поставят екологията и екологичните проблеми в сърцето на анархизма, а също така анархистки идеи и анализи в много аспекти на зеленото движение.
Добре е да обясним какво точно е общото между анархизма и екологията, преди да обсъдим различните видове зелен анархизъм (наричан също екоанархизъм). По думите на Мъри Букчин, както екологът, така и анархистът отдава голямо значение на непринудеността и както за еколога, така и за анархиста едно все по-голямо единство се постига с една все по-силна диференциация. Едно разширяващо се цяло се създава с разнообразяването и обогатяването на неговите части. Нещо повече, също както екологът се стреми да разшири обхвата на една екосистема и да спомогне за свободното взаимодействие между видовете, анархизмът се стреми да разшири обхвата на социалния експеримент и да премахне всички пречки за неговото развитие [Анархизмът след оскъдицата].
Така интересът на анархизма към свободното развитие, децентрализацията, разнообразието и непринудеността се отразява в екологичните идеи и интереси. Йерархията, централизацията, държавата и концентрацията на богатство поради самата си същност намаляват разнообразието и свободното движение на хората и техните общности, което отслабва както социалната екосистема, така и реалните екосистеми, от които човешките общества са част. Както пише Букчин, посланието на екологията за възстановяването е в това, че трябва да съхраняваме и подпомагаме разнообразието, но в днешното капиталистическо общество всичко непринудено, оригинално и индивидуално се вписва в стандартизираното, регулираното и масовизираното [пак там]. Така в много отношения анархизмът може да се счита за прилагане на екологичните идеи към обществото, защото анархизмът се стреми да освободи силите на личността и общностите, да децентрализира политическата, обществената и икономическата власт, за да осигури свободно развитие на личността и обществения живот, което води до все по-голямо разнообразие. Затова Брайън Морис твърди, че единствената политическа традиция, която допълва и същевременно се свързва неразривно с екологията по един естествен и неподправен начин, е тази на анархизма [Екология и Анархизъм].
И така, какви видове зелен анархизъм има? Макар в почти всички форми на съвременния анархизъм да има някакво екологично измерение, чистата екоанархистка тенденция в анархизма гравитира около два основни центъра – социалната екология и примитивизмът. Освен това някои анархисти са повлияни от така наречената дълбока екология, но те не са много. Несъмнено социалната екология е най-влиятелното течение с най-голям брой привърженици. Тя е свързана с идеите и произведенията на Мъри Букчин, който пише по екологични въпроси от 1950‑те години, а през 1960‑те ги съчетава с революционния социален анархизъм. Някои от неговите многобройни творби са Анархизмът след оскъдицата, За екологично общество и Екология на свободата.
За социалната екология корените на екологичната криза са категорично залегнали във властовите отношения между хората. Властта над природата се счита за резултат от властта в обществото, но тази власт достига кризисна точка едва при капитализма. По думите на Мъри Букчин:
Схващането, че човек трябва да властва над природата, произтича пряко от властта на човек над човека, но едва след като естествените обществени отношения се разпадат до пазарни отношения, самата планета е сведена до ресурс за експлоатация. Тази вековна заблуда намира своето най-тежко проявление в днешния капитализъм. Поради своя изначално конкурентен характер буржоазното общество не само насъсква хората едни срещу други, но и цялото човечество срещу света на природата. Също както човекът е превърнат в стока, всяка част от природата също е превърната в стока, ресурс, който трябва да бъде извличан и продаван безогледно… Опустошаването на човешкия дух от пазара е сравнимо с опустошаването на природата от капитала [пак там].
Букчин подчертава, че само когато екологията съзнателно възпитава антийерархично и антивластническо отношение, структура и стратегия за социална промяна, тя може да съхрани своята същност като призив за ново равновесие между човека и природата и своята цел за едно наистина екологично общество. Социалните еколози обясняват разликата между това схващане и така наречената екологосъобразност. Пак според Букчин, докато социалната екология се стреми да премахне схващането за властта на човек над природата, като премахне властта на човек над човека, екологосъобразността е технократски подход, при който природата се схваща просто като пасивна даденост, струпване на външни предмети и сили, което трябва да се направи „по-пригодно“ за употреба от човека, независимо каква. Екологосъобразността не поставя под въпрос основните принципи на днешното общество, а именно, че човек трябва да властва над природата. Точно обратното, тя търси начини да улесни тази власт, като разработва методи за намаляване на рисковете, предизвикани от властта [За екологично общество].
Социалната екология обрисува общество в хармония с природата, в което се извършва фундаментален обрат на всички процеси, белязали историческото развитие на капиталистическата техника и буржоазното общество – тясната специализация на машините и труда, концентрацията на ресурсите и хората в гигантски промишлени предприятия и градски центрове, разслоението и бюрократизирането на природата и човека. Такава „екотопия“ установява изцяло нови екообщности, изкусно вплетени в екосистемите, в които се намират. Идеите на Кропоткин отекват в аргумента на Букчин, че подобна екообщност ще премахне пропастта между града и селото, между ума и тялото, като обедини умствения и физическия труд, промишлеността и селското стопанство, с редуващи се и разнообразни професионални дейности. Това общество ще се основава на използването на подходящи и екологични технологии, нови технологии – екотехнологии – с гъвкави машини, в чието производствено приложение ще се набляга на качеството и дълготрайността, а не на бързото остаряване и безогледното бълване на скапани бързооборотни стоки в огромни количества… Тези екотехнологии ще използват неизчерпаемите енергийни записи на природата – слънцето и вятърът, вълните и теченията, температурните разлики на земята и изобилието от водород като гориво, – за да осигурят на екообщността материали, които не замърсяват, или отпадъци, които може да се рециклират [пак там].
Това обаче не е всичко. Букчин подчертава, че едно екологично общество не е просто общество, което се опитва да сдържа нарастващото неравновесие между човека и света на природата. Сведено до елементарни технически или политически въпроси, това анемично схващане за подобно общество омаловажава въпросите, повдигнати от екологичната критика, и ги превръща в чисто технократски подходи за решаването на екологични проблеми. Социалната екология е преди всичко светоусещане, което не включва само критика към йерархията и властта, а предвижда преобразяване, водено от една нравственост, придаваща основно значение на разнообразието, без да структурира различията в йерархичен ред… Принципите на тази нравственост са участието и диференцирането [Кризата на съвремието].
Затова за социалните еколози е задължително противопоставянето на йерархията и капитализма, а не на самата цивилизация като първопричина за екологичните проблеми. Това е едно от главните им противоречия с идеите на анархистите „примитивисти“, които често са много по-критично настроени към всички измерения на съвременния живот, а някои стигат дотам, че призовават за край на цивилизацията, което явно включва край на всякаква техника и мащабна организация.
Тук следва да се отбележи, че въпреки принципното съгласие с техните анализи и предложения, други анархисти силно критикуват социалната екология за това, че подкрепя издигането на кандидати в местни избори. Социалните еколози виждат в това начин за създаване на събрания за народно самоуправление и властова противотежест на държавата, но малцина анархисти са съгласни с тях. За голямото мнозинство това в основата си е реформизъм и безнадеждно наивна представа за възможностите за използване на изборите за социална промяна. За тях прякото действие е начинът за популяризиране на анархистките и екологичните идеи и затова те отхвърлят предизборните кампании като задънена улица, в която радикалните идеи се разводняват, а участниците се корумпират.
И накрая, съществува и така наречената дълбока екология, която мнозина анархисти отричат като античовешка поради нейния биоцентризъм. Малцина анархисти са съгласни с дълбоките еколози, че хората – като хора – са причина за екологичната криза. Мъри Букчин например е отявлен критик на дълбоката екология и античовешките идеи, които често се свързват с нея [например в Екологичното движение – накъде?]. Дейвид Уотсън също критикува дълбоката екология [Колко дълбока е дълбоката екология? под псевдонима Джордж Брадфорд]. Повечето анархисти смятат, че не хората, а днешната система е проблемът и че само хората могат да я променят. По думите на Мъри Букчин:

Проблемите на дълбоката екология произхождат от една авторитарна черта на грубия биоцентризъм, която използва „природни закони“, за да прикрива едно все по-избледняващо усещане за човечност и да замазва дълбокото неразбиране на социалната действителност, като пренебрегва факта, че става дума за капитализъм, а не за някакво абстрактно „човечество“ и „общество“ [Философия на социалната екология].

Тоест, както подчертава Морис, като се съсредоточават изцяло върху категорията „човечество“, дълбоките еколози пренебрегват или напълно прикриват социалните корени на екологичните проблеми, а друг път измамно представят като биологични проблеми, които по същество са социални. Удавянето на екологичната критика и анализ в един опростенчески протест срещу човешкия род пренебрегва истинските причини и сили за опустошаването на околната среда, с което на практика гарантира, че не може да му бъде сложен край. Просто казано, едва ли „хората“ трябва да бъдат винени, когато огромното мнозинство няма думата по въпросите, от които зависи неговият личен и обществен живот, занаят и екосистеми. Вината е на една икономическа и социална система, която поставя печалбата и властта над хората и планетата. Когато акцентът се поставя върху „човечеството“ (без разлика между бедни и богати, мъже и жени, бели и цветнокожи, експлоататори и експлоатирани, потисници и потисници), системата, в която живеем, практически се пренебрегва, а оттам и институционалните корени на екологичните проблеми. Това може да бъде както реакционно, така и авторитарно по своя характер и замества критичното изследване на реалните социални въпроси и проблеми с някакво наивно схващане за „природата“ [Морис, пак там].
Изправени пред постоянната анархистическа критика на определени идеи на техните говорители, много дълбоки еколози се отказват от антихуманните схващания, свързвани с тяхното движение. Дълбоката екология и по-конкретно организацията Първо Земята! (Earth First!) претърпя значителни промени през последните години и Първо Земята! вече работи в тясно сътрудничество с анархосиндиката IWW. Въпреки че дълбоката екология не е екоанархистко течение, то споделя много идеи и се приема все повече от анархистите, след като Първо Земята! започна да отрича малкото свои мизантропски схващания и да разбира, че йерархията е проблемът, а не човешкият род. Дискусия между Мъри Букчин и един от водещите дейци на Първо Земята! Дейв Форман е публикувана в книгата Защитата на Земята. ◼

(следва)