Анархизъм и индивидуализъм

Идеята на анархистите за индивидуалната свобода се основава на идеите, появили се по време на революцията през 1848 г. във Франция, бойният вик на които е „робството на един означава робство за всички“. Те твърдят, че индивидуалната свобода се основава на колективната свобода, защото човешките същества търсят потвърждение за своята човечност винаги в рамките на обществото, така че свободата на другите е отражение на собствената ни свобода. С една дума, не е възможно човек да бъде свободен, освен ако всички останали около него не са свободни.

По този повод, Бакунин казва:

Аз съм наистина свободен само тогава, когато всички хора са също така свободни. Свободата на другите хора не отрича или ограничава моята свобода, а напротив, тя е нейно необходимо условие и потвърждение.

Анархистите отхвърлят либералната идея за индивида, която се корени в християнската идея, че хората не са създадени в обществото, а от Бога, извън и отделно от обществото. Съответно, либералното мислене вижда човека като предшественик на обществото. В рамките на това мислене обществото е просто сума от индивиди, които се събират за изпълнение на специфични задачи, като например работа и т. н. Основната функция на обществото за либерала е да ограничава свободата на индивида. Това е така, защото според либералите нашата свободна воля мотивирана, от чисто личен интерес, ни води към атака срещу другите, за да задоволим нашите непосредствени нужди. За да се предпазим от това, се появява „социален договор“, който се съблюдава и изпълнява от държавата, която представлява външен „орган за регулиране на отношенията между хората“. Ако този орган бъде премахнат, това би ни върнало към нашето „естествено“ състояние и би настъпил хаос. По този начин либералното мислене въз основа на индивидуализма разглежда обществото като договор, целящ да ни пази да не се избием един друг.

Анархистите обаче изтъкват много различно виждане за развитието на човека. Те виждат хората като продукт на обществото, без което те не биха могли да съществуват. Те твърдят, че хората са се издигнали над състоянието на първична бруталност именно чрез колективната организация и труда, чрез които те са били в състояние да създадат условия, позволяващи тяхното взаимно освобождаване. С други думи, хората се очовечават и освобождават чрез формирането на обществото. Ето защо човечеството е създадено от обществото и само в обществото ние ставаме хора. Поставени извън обществото, ние не бихме били хора в пълния смисъл на думата.
Бакунин обобщава човешкото развитие така:

Човек става съзнателен за себе си и своята човечност само в обществото и само чрез колективните действия на цялото общество. Той се освобождава от игото на външната природа само чрез колективния и обществен труд, който сам може да превърне Земята в едно място, благоприятно за развитието на човечеството. Без такова материално освобождаване интелектуалното и моралното освобождаване на личността е невъзможно. Той може да се освободи от игото на собствената си природа, т. е. да подчини инстинктите си и движенията на тялото си към съзнателната посока на ума, развитието на който се насърчава чрез образование и обучение. Но образованието и обучението са във висша степен и изключително социални, обществени дейности, следователно изолираните индивиди не могат да придобият съзнание за свободата си.

Прогресът се основава на сътрудничеството в рамките на обществото. Логично и естествено е за хората да се обединят в една свободна федерация на общи интереси, стремежи и тенденции. Всъщност, това е единственият начин да създадем общество, способно да осигури едно колективно образование, обучение и материално благополучие, което да гарантира, че всеки отделен индивид може да развива своите способности и сили свободно и в най-пълна степен.

Превод на Никола Петканов от selfed.org.uk