Анархизмът в САЩ
» » » продължава от миналия брой
Свободната любов е важна тенденция в американския индивидуалистически анархизъм. Свободната любов набляга особено на правата на жените, тъй като повечето сексуални закони ги дискриминират – например брачните закони и законите срещу противозачатъчните средства. Най-значимото периодично издание за свободната любов е „Луцифер Светлоносец“ (Lucifer the Lightbearer, 1883–1907) под редакцията на Моузес Харман и Лоис Уейсбрукър. Езра Хейууд и Анджела Хейууд издават също така „Словото“ (The Word, 1872–1890; 1892–1893). М. Е. Лазаръс е виден американски индивидуалист анархист, застъпник за свободната любов.
Хъчинс Хапгууд е американски журналист, писател, индивидуалист и философ на анархизма, добре известен в бохемските среди на Ню Йорк около началото на 20 век. Застъпник на свободната любов и последовател на германските философи Макс Щирнер и Фридрих Ницше.
Целта на „Луцифер Светлоносец“ според Харман е да помогне на жената да скъса веригите, които от векове я приковават към мъжки закони – духовни, икономически, трудови, обществени и особено сексуални, – с убеждението, че докато жената не осъзнае своята индивидуална отговорност във всички човешки начинания и особено в присъщите за нея – възпроизводството на човечеството, – няма да има съществен напредък към една по-развита и истинска цивилизация. Името е избрано, защото Луцифер, древното име на Зорницата, която днес наричаме Венера, за нас е несравнимо като име на вестник, поставил си за цел да освети пътя на тънещите в мрак. През февруари 1887 г. редакторите и издателите на „Луцифер“ са арестувани за нарушение на Закона „Комсток“, след като публикуват писмо, заклеймяващо принудителния секс в брака, който авторът обявява за изнасилване. Законът „Комсток“ изрично забранява публично и печатно обсъждане на всякакви теми, считани за неприлични и развращаващи, а обсъждането на изнасилването, макар и престъпно деяние, се счита за неприлично. Окръжната прокуратура на Топика, Канзас повдига 216 обвинения. През февруари 1890 г. Харман, вече едноличен издател на „Луцифер“, отново е арестуван по обвинения за подобна статия, написана от нюйоркски лекар, и прекарва голяма част от следващите шест години в затвора. През 1896 г. „Луцифер“ се премества в Чикаго, но съдебният тормоз продължава. Федералните пощи изземват и унищожават редица броеве на вестника и през май 1905 г. Харман отново е арестуван и затворен за разпространението на две статии, озаглавени „Въпросът за бащинството“ и „Още размисли за сексологията“ от Сара Крайст Кемпбъл. Осъден на една година каторжен труд, здравето на 75-годишния редактор рязко се влошава. След 24 години „Луцифер“ престава да излиза през 1907 г. и е преименуван в по-научния „Американски вестник за евгеника“. Той също има много противници и Моузес Харман прекарва две години в затвора, след като съдът решава, че издаваният от него вестник е неприличен по печално известния Закон „Комсток“. В конкретния случай съдът възразява срещу три писма до редактора, едното от които описва страданията на жена, изнасилена от своя съпруг с разкъсани шевове от скорошна операция след тежко раждане и силен кръвоизлив. В писмото се изразява възмущение от това, че жената не може да търси възмездие по съдебен ред. Езра Хейууд, също вече съден по Закона „Комсток“ за памфлет срещу брака, препечатва писмото в солидарност с Харман и също е арестуван и осъден на две години затвор.
Философията на Хейууд изиграва решаваща роля за разпространението на идеите на индивидуалистическия анархизъм с непрекъснатото препечатване на произведения на Джозая Уорън, автор на „Истинската цивилизация“ (1869) и Уилям Б. Грийн. На конференция на Лигата за синдикални реформи на Нова Англия през 1872 г. в Бостън, Хейууд представя Грийн и Уорън на бъдещия издател на вестник „Свобода“ (Liberty) Бенджамин Тъкър. Хейууд вижда в несъразмерната концентрация на капитал в ръцете на малцина резултат от избирателното удостояване на определени лица и организации с държавни привилегии. В „Словото“ пишат Джозая Уорън, Бенджамин Тъкър и Дж. К. Инголс. В началото „Словото“ представя свободната любов като второстепенна тема в контекста на цялостните синдикални реформи, но по-късно се посвещава изцяло на нея. Тъкър е деен дописник в изданието, но по-късно се разочарова от съсредоточаването му върху свободната любов вместо към предпочитаната от него икономика. Отношенията между Тъкър и Хейууд също се охлаждат, но когато Хейууд е хвърлен в затвора за своята защита на противозачатъчните средства от август до декември 1878 г. по Закона „Комсток“, Тъкър напуска „Радикален преглед“ (Radical Review), за да поеме редакцията на „Словото“ на Хейууд. След излизането на Хейууд от затвора „Словото“ се посвещава изцяло на свободната любов и демонстрира пълно незачитане на закона, като публикува материали за противозачатъчни средства и открито обсъжда сексуални въпроси. Тъкър не одобрява тази политика, защото е убеден, че за да бъде ефективна, свободата трябва първо да намери своето приложение в икономическата сфера.
М. Е. Лазаръс е американски индивидуалист анархист от Гънтърсвил, Алабама. Той е автор на няколко есета и анархистически памфлета, сред които „Земевладение: анархистически възглед“ (1889). Прочут цитат на Лазаръс е „всеки глас за държавна служба е оръдие за моето поробване“. Лазаръс има интелектуален принос и към движението на фуриеризма и свободната любов от 1850-е – група за социални реформи, която се застъпва в най-крайните си искания за отхвърляне на официалния брак.
Свободомислието като философска и активна позиция заема важно място в северноамериканския индивидуалистически анархизъм. В САЩ свободомислието е по същество антихристианско, антиклерикално движение, чиято цел е да направи личността политически и духовно свободна да взема самостоятелно решения по религиозни въпроси. Редица дописници на „Свобода“ са видни фигури както в движението за свободомислие, така и в анархизма. Индивидуалистът анархист Джордж Макдоналд известно време е един от редакторите на „Свободомислие“ (Freethought) и „Търсачът на истината“ (The Truth Seeker). Много анархисти са пламенни застъпници на свободомислието – материали от свободомислещите вестници „Луцифер Светлоносец“, „Свободомислие“ и „Търсачът на истината“ се публикуват в „Свобода“. Църквата се заклеймява едновременно като съучастник на държавата и като потисник сама по себе си.
Волтерин де Клер е американска анархистка и феминистка, плодовита писателка и ораторка срещу държавата, брака и господството на религията върху сексуалността и живота на жените. Започнала своя път от движението за свободомислие, де Клер е привлечена в началото от индивидуалистическия анархизъм, но еволюира през мютюализма до анархизъм без прилагателни. Тя счита, че всяка система е приемлива, стига да не упражнява принуда. Според писателя анархист Иън Маккей обаче тя изповядва идеалите на бездържавния комунизъм. На своя лекция, озаглавена „Сексуално робство“, през 1895 г. де Клер заклеймява идеалите на красотата, които принуждават жените да деформират своите тела, и практиките за социализация на децата, които формират неестествени полови роли. Заглавието не се отнася за търговията с жени с цел проституция, макар че и това се споменава, а за брачните закони, позволяващи на мъжете безнаказано да изнасилват своите съпруги. Подобни закони превръщат всяка омъжена жена в това, което е – робиня, приемаща името на своя господар, хляба на своя господар, заповедите на своя господар и задоволяваща щенията на своя господар.
Индивидуалистическият анархизъм намира в Съединените щати значително пространство за дискусии и развитие сред така наречените бостънски анархисти. Дори сред американските индивидуалисти анархисти от 19 век няма монолитна доктрина – има разногласия по различни въпроси като правата върху интелектуалната собственост и притежаването спрямо собствеността върху земята. Сериозен разкол настъпва в края на 19 век, когато Тъкър и други се отказват от своята традиционна подкрепа за „естествените права“, чиито застъпник е Лизандър Спуунър, и стават привърженици на егоизма по философията на Щирнер. Освен активен индивидуалист анархист Спуунър е виден борец срещу робството и член на Първия Интернационал. Някои бостънски анархисти като Тъкър се определят като социалисти, което през 19 век често има смисъла на борци за подобряване на състоянието на работническата класа (синдикалисти). Бостънските анархисти като Тъкър и неговите последователи и до днес се считат за социалисти поради своите позиции против лихварството.
„Свобода“ е периодично анархистическо издание от 19 век, публикувано в САЩ от Бенджамин Тъкър от август 1881 до април 1908 г. Изданието играе решаваща роля за развитието и формулирането на философията на индивидуалистическия анархизъм, като публикува статии и осигурява форум за дискусии. Сред неговите дописници са Бенджамин Тъкър, Лизандър Спуунър, Оберон Хърбърт, Дайър Лъм, Джошуа Инголс, Джон Хенри Маккей, Виктор Ярос, Уърдсъуърт Донисторп, Джеймс Л. Уокър, Дж. Уилям Лойд, Флорънс Финч Кели, Волтерин де Клер, Стивън Т. Баингтън, Джон Бевърли Робинсън, Джо Лабади, Лилиан Харман и Хенри Епълтън. Мото на вестника е цитатът от Прудон, че свободата е „Не е дъщеря, а майка на реда“.
След като става привърженик на Щирнеровия егоистичен индивидуализъм, Тъкър пише: „Много време мина, откакто често говорех лекомислено за правото на човека върху земята. Това беше лош навик, от който отдавна се отърсих… Единственото право на човека върху земята е неговата власт върху нея“. Това отричане поражда ожесточени спорове в движението, като застъпниците на „естествените права“ – считани за основа на безвластничеството – обвиняват егоистите, че разрушават самото безвластничество. Част от най-активните дописници престават да сътрудничат на „Свобода“ в знак на протест. „Свобода“ се превръща в застъпник на егоизма, макар съдържанието да не се променя особено като цяло.
Стивън Т. Баингтън превежда от немски „Азът и неговата собственост“ на Макс Щирнер и „Анархизъм: представители на анархистическата философия“ на Паул Елцбахер. Джеймс Л. Уокър (пишещ под псевдонима „Так Как“) е един от основните дописници в „Свобода“ на Бенджамин Тъкър. Той издава основния си философски труд със заглавие „Философия на егоизма“ от май 1890 г. до септември 1891 г. в броевете на изданието „Егоизъм“. •
Wikipedia
(Следва)
