Две други гледни точки за пандемията
През ноември 2015 г. научният сайт Nature.com публикува суха статия по вирусология под заглавие „Подобен на SARS клъстер от циркулиращи сред прилепи коронавируси показва потенциал за поява при хората“.
Новината почти веднага e преведена на руски под заглавието „Ученых напугал успешный эксперимент по переделке вируса летучих мышей“ на сайта Lenta.ru и все още е там.
Въпреки стряскащото заглавие, статията остава незабелязана от широката публика.
За какво става дума в научната публикация? Екип учени от Университета на Северна Каролина решава да изследва т. нар. вирусна зооноза – виреещи сред животни вируси да мутират до опасни за човека. За целта в началото на 2014 г. взимат белтъчната обвивка на безобидния за хора коронавирус от китайски прилеп SHC014 и я пренасят върху известния вече към онзи момент „човешки“ коронавирус SARS (епидемията от който вилнее из Азия от ноември 2002 до юни 2003).
След година работа екипът отчита „успех“ и демонстрира, че подобна мутация е не само възможна, но и че има опасност от повторна поява на коронавируса на SARS сред хората, вече с ново протеиново „снаряжение“, което го прави неуязвим за известните до момента ваксини и антитела. Незабелязаното от неспециалисти изследване обаче, още преди постигането на съмнителния успех, има отзвук в научните среди, които изразяват безпокойство, а някои дори сигнализират „където трябва“ и през същата 2014 г. американското правителство спешно налага мораториум върху експерименти с човешки патогени.
Затова изследването е довършено със съдействието на партньорите на Университета на Северна Каролина, а именно – в Института по вирусология при Китайската академия на науките… в град Ухан. При това, според изискванията за публикуване, в статията от 2015 г. стриктно е посочено, че лабораториите в Ухан притежават трета степен биозащита (BSL3), въпреки че за работа с подобни зарази се изисква максималната – четвърта.
В списъка на съавторите фигурира името Shi Zheng-Li – директор на Центъра по нови заразни болести към Уханския институт по вирусология. Именно тя диагностицира през декември миналата година епидемията като причинена тъкмо от „новия коронавирус“. Смело поставя диагнозата при едва 27 случая заболели. В 11-милионен град, където за да обърнеш специално внимание на почти обикновени наглед пневмонии, се изисква или невероятен късмет,… или сред болните да фигурира сътрудник на лабораторията, ръководена от Shi Zheng-Li.
По този начин китайското правителство още от първите дни е знаело с какво се сблъсква, осъзнавало е мащабите – и се е опитало мигновено да реагира, макар и не съвсем адекватно, но според авторитарните си традиции (сравнете действията по борба със заразата в Южна Корея).
Нещо повече – китайските ръководители съобщават на правителствата и на другите страни за бедствието.
Адекватна реакция обаче не настъпва, причините за което са отделен и политически опасен въпрос… За сметка на това, съвпадението на центъра на новата епидемия – Ухан – с центъра на изследванията върху мутациите на известните отпреди коронавируси на SARS и MERS („камилския грип“) логично повдига куп въпроси. За да излезе някаква истина от сблъсъка на неутолимия апетит за конспиративни теории с китайската цензура върху информацията трябва обаче да решим прословутата задача какво ще се случи, ако непреодолима сила се сблъска с непоклатим предмет.
Вторият поглед върху пандемията идва от средите на ръководителя на Гражданската отбрана на Италия Анджело Борели, както и от няколкото момента, в които чиновникът оставя официалния тон и чистосърдечно признава: Имаме починали с положителни проби за коронавирус, но смъртта е настъпила по други причини. Разберете – починали С вируса, но НЕ ПОРАДИ него.
Така една от първите обявени жертви на коронавируса е старец в терминален стадий на раково заболяване.
Ето как се обяснява цялата ситуация в обстановка „изключи камерата, изключи диктофона, ако ме цитираш, пиши ме анонимен източник“:
как тръгна заразата ли? В Италия имаме най-много дълголетници в цяла Европа. Повечето не са здрави бодри старчета, а редовни посетители на клиники, където си правят прегледи, подлагат се на процедури или просто са свикнали с младия персонал на заведението така, както всеки италианец е свикнал да общува ежедневно със семейството си – деца, внуци, племенници, внуци-племенници, правнуци. Първите заразени възрастни хора са заразили персонала, а от него вирусът е скочил върху следващите върволици старци. Обърнете обаче внимание на статистиките! Смъртността сред старите италианци не е драстично по-висока от ОБИЧАЙНАТА смъртност, например през миналата година през март, когато за КоВИД-19 нищо не се знаеше! Да, вирусът е опасен, да, много заразен, но повече поражения той нанася върху икономиката, отколкото пряко върху човешкото здраве. Бих казал, че „новият коронавирус“ и много повече ПАНИКОГЕН, отколкото ПАТОГЕН. Кому е нужна световна паника? Не питайте мен…
Така се очертават основните изводи, по-скоро въпроси, с които явно ще живеем през следващите месеци:
1) Задаващата се поредна икономическа криза (с потенциал да повлече със себе си социална и изобщо всеобхватна такава) от пандемията ли е причинена, или пандемията е начин да се предизвика световна криза или поне да се замажат другите причини за нея? Защото от последната минаха малко повече от 11 години, а капиталистическата система има нужда от периодично рестартиране, понеже само чрез рестарти оцелява, а времето за пореден такъв фактически настъпва. Кризите позволяват на капитала да се отърве от дълговете, от свръхпроизводството, от отговорността. Преди един от основните начини бяха войните, които обаче крият рискове от прекаляване. Пандемията може би изглежда по-безопасна?
2) Защо държавниците по света предпочитат модела на Китай (при който правителствата с апетит оползотворяват предимствата на режима на извънредно положение), а не на Южна Корея (където от една страна живеят в скорошното бъдеще – комуникации, роботизирани заводи, – а от друга най-ясно личи как държавата паразитира върху солидарните традиции на народа и върху стихийно анархичната нагласа на младежта и работниците, където съпротивата срещу диктата на чиновници и корпорации е най-решителна, макар и склонна „да поддържа равновесие“, без да стига до логичния край; където скандалите за корупция в правителството и корпорациите са редовни и доказват простата истина, че властниците винаги са най-келявата част от всеки народ)?
Немски специалист по инфекциозни болести заявява, че смъртоносната сила на коронавируса е силно преувеличена, недоумява кому е нужна световна паника. Нарича реакциите на германските политици (въвеждането на карантинни мерки) голяма грешка, която раздухва психозата. Твърди, че всеки ден в Германия умират около 3000 души на възраст над 65 години, от които едва 30 предполагаемо от коронавируса.
Предвид това изказване, главният въпрос наистина е „кому е нужна световна паника?“
Аз ще си позволя още по-категоричен извод. Благодаря на другарите, че ме поощриха да преодолея съмненията си.
Изводът ми е: няма нищо случайно, нито немарливо в „изпускането“ на вируса. В ход е операцията по „прочистването на излишните“, описана в книгата на Георги Константинов „Апокалипсис – кога?“. Пандемията явно е припозната като по-малко рисков начин от световна война. И макар коронавирусът не е от най-смъртоносните, както беше споменато, е достатъчно „паникогенен“, за да позволи всякакви „извънредни положения“, всякакви начини на притискане на населението, простор за провокиране на безидейни и безпосочни бунтове, при чието потушаване колкото и кръв да бъде пролята, ще бъде оправдана с „по-висша цел“. Бездействието на предупредените от Китай правителства е показателно. А самият Китай, неговият авторитарен модел, спечели доста престиж в очите на успешно видиотената „широка общественост“. На „крепката дружба“ между Си Дзинпин и Путин започва да се гледа с нарастваща завист.
Пандемията КоВИД-19 има всички изгледи да се окаже най-мащабното престъпление срещу човечеството в цялата световна история. Дори да се окаже прав немският медик, който смята пандемията за медиен балон, нещата принципно остават същите – прочистването на излишните с помощта на гола паника е образец за гениално престъпление, за което не може се докаже тежка вина и при разобличаване ще мине за… хулиганство. Без значение, че притесненията и икономическите тегоби ще съкратят живота на мнозина – съвсем наистина.
За довиждане с читателите, един детайл: в Италия пристигат руски военни вирусолози. По същия начин в Хирошима и Нагасаки пристигат американски специалисти – не да помагат. Да наблюдават и изучават резултатите от „теста в реални условия“.
А какво ще правим ние, опитните мишоци?
У нас е силна традицията за „снишаване докато бурята отмине“. Ама не отминава. •
Шаркан
